Вече нямам търпение. Вълшебната нощ наближава и усмивката ми става все по-искрена. Обожавам Коледа, а още повече обожавам теб. И нямам нужда от много подаръци. Не искам нищо бляскаво, нищо материално.
Всичко, което искам за Коледа... си Ти!
Да има с кого да изпиеш едно горещо мляко с какао, докато навън вали сняг. Да гледате заедно как падат вълшебните снежинки, а в стаята да се носи аромат на канелени сладки. Аз съм ги приготвила, специално за теб. А ти си ми направил любимия горещ шоколад и ми даваш от още по-любимите целувки. Но не от онези, захарните, а от твоите - най-сладките.
Нищо друго няма да си пожелавам за Коледа. Няма и да остана будна, за да чакам да се случат чудеса! Магията вече е тук, не виждаш ли?
И сега стоим на пода, до блестящата елха и сърцето ми се изпълва с щастие. И не ме е грижа за подаръците под елхата, защото всичко, което искам за Коледа, вече го имам! Една красива и силна любов. Минала през всички изпитания, през най-трудните дни и най-дългите нощи, ала оцеляла. Станала още по-силна, по-вълшебна, по-прекрасна.
Да, аз имам най-големия подарък. Две топлещи ръце, в които ми е най-добре, най-уютно. Никога не може да ми е студено, защото ме топли твоята любовта.
Две обичащи и искрени очи, в които виждам един по-красив свят, изпълнен с надежда и мечти. За друго не бих и мечтала. Няма да си правя списък с подаръци и да го пращам на Северния полюс. Писма до Дядо Коледа няма да пиша, а само ще му кажа: "Благодаря!".
Защото какво повече можем да си пожелаем от здраве, щастие, искрена любов, топлината на две ръце, усмивката на любимите хора и едно туптящо за мен сърце!
И само дни преди Коледа, аз се сгушвам в теб. Навън е студено, но на нас ни е добре. В стаята се носи аромат на мандарини, канелени сладки и любов. Смеем се като деца и си пожелаваме на другата Коледа пак да е така!
Автор: Надежда Георгиева
