Всички ние познаваме детайлно биографията на Васил Левски. Днес ще разгледам повече за семейството на Апостола, за да разберем защо неговият подвиг е бил възможен и как неговите братя следват неговите стъпки. Ще проучим историята на двамата му братя - Петър и Христо Кунчев и кой от двамата се е подписвал като "Трети Левски"
Кой е "Трети Левски" - историята на Петър Кунчев
Той е най-младият от братята на Левски. Още като дете показва силен и решителен характер, влизайки в конфликт с османските власти, и се налага да се премести в Пловдив. Там установява контакт с Найден Геров, който му осигурява руски паспорт. Това му помага да напусне България и да последва стъпките на по-големия си брат Васил, стремейки се да се присъедини към редиците на българските революционери. Присъединява се към Ботевата чета след Априлското въстание и след това е заловен от османската власт в София. Успява да избяга и се присъединява към четата на Филип Тотю, която участва в Сръбско-турската война същата година. Продължава участието си в Освободителната война и участва в ключови битки, като тези при Стара Загора и Шипка. Ранен е тежко по време на битката при Шипка, което слага край на неговата военна кариера. За храбростта си е удостоен с военен орден и Георгиевски кръст.
"Трети Левски"
Той се идентифицира като трети Левски - третият брат от рода на Кунчеви, занимаващ се с революционна дейност. Има много общи черти с по-големия брат Васил. Това важи както по отношение на външния му вид, така и в революционната му дейност, продължавайки неговата мисия. След Освобождението обаче не успява да реализира пълноценно своите умения. Връща се в Карлово, но поради травмата си не може да си намери работа. Пише за помощ до Найден Геров, който му съдейства да бъде назначен като стражар. За съжаление умира още през 1881 година след като е поразен от туберкулоза.
Христо Кунчев - вторият Левски
Той е вторият по възраст след Васил Левски. Интересен факт за него е , че се отличава от другите двама заради тъмните си очи и коса. Учението не му е по сърце и затова напуска карловското взаимно училище. Майка му, Гина Кунчева, го изпраща да учи занаят в Сопот. Там се спречква с един от местните турци и е принуден да бяга в Пловдив. Там османските власти отново го търсят, но този път заради дейността на по-големия му брат Васил. Затова се налага да избяга в Цариград. Близък приятел е с Христо Иванов - Големия, с когото търсят Левски в Браила и Букурещ. След като разбира за формирането на Втората Българска легия, заминава за Белград. За негово съжаление не е приет в нея поради херния. Въпреки това, остава там и помага на брат си Васил, когато той заболява тежко. Един малко известен факт е, че той е близък приятел и на Христо Ботев. Предполага се, че той улеснява контакта между Ботев и Левски - историята за зимата, която са прекарали в изоставената воденица край Букурещ, която всички познаваме. За съжаление, както и Петър Кунчев, Христо умира преди 30-годишна възраст поради туберколоза през 1870 година.
Хубаво е да се знае, че освен Васил Левски имаме и други двама негови братя, които следват неговия път. Те служат на революционното дело, дори най-младият от тях - Петър Кунчев, се подписва като Трети Левски. Така можем да научим повече за мисленето в големите български възрожденски семейства и как те създават истински българи, готови да дадат живота си за родината.
