Винаги намираме външни причини, за да не направим нещо. А това е сигурен знак, че лъжем себе си. Когато лъжем себе си, си казваме, че нямаме сили да направим нещо, и се превръщаме в жертви.
Ето няколко лъжи, които често си казваме като оправдание:
1. НЯМАМ ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ.
Първото оправдание, за което се сещаме, за да не направим нещо. По-скоро искаме да кажем, че не знаем как да намерим време за нещо или просто НЕ ИСКАМЕ да го направим. Искате да отидете на фитнес, но все не намирате време. А може би, по-скоро ви мързи. Вместо да си казвате “Няма да отида на фитнес, защото нямам време”, си кажете “Няма да отида на фитнес, защото не искам”. Усетихте ли разликата? В първото изречение причината е външна, а при второто вашето съзнателно намерение.
Каквото и да правите, опитвайте се да търсите причината в себе си, а не във външни фактори.
2. ДРУГИТЕ СА ВИНОВНИ.
Никой не носи отговорност за вашите действия, бездействия или решения. Да, по-лесно е да кажете, че вашите карта са по-слаби от тези на другите и това не е справедливо, но вие избирате как да играете с наличните карти на живота. Не проектирайте неудачите си върху другите. Приемете, че не всички са идеални и понякога всички правим грешки. Добре е да се учим от тях.
Животът си е ваш, никой не носи отговорност за постъпките ви.
3. НЕ Е ВЪЗМОЖНО.
Обявете война на думата “невъзможно”. Използвайки тази дума, вие отричате собствения си капацитет, собствените си възможности и сила още от началото. Вие решавате на какво сте способни. Понякога го правим, защото сме уплашени от предизвикателствата или защото не искаме да излизаме от зоната си на комфорт. Това е наш избор. Това отличава хората едни от други: някои просто сбъдват мечти. Защо да не сте от тях?
“Винаги изглежда невъзможно, докато не го направим.” Нелсън Мандела
4. ДРУГИТЕ НЕ МЕ РАЗБИРАТ.
“Не ме разбираш” казвате често на близките си. Избягвайте да го правите. От една страна, ги обиждате интелектуално, от друга страна, ги обиждате, че им липсва емпатия и не могат да се поставят на ваше място. Има неща, които трябва да свършим сами. Не е нужно да проектираме вътрешните си вълнения върху другите. Ако имате нужда от помощ, споделете. Но, ако не искате помощ, не споделяйте. Няма нужда да стигате до думите “Не ме разбираш”. Носете отговорност за собствените си чувства и ги споделяйте деликатно.
5. НЕ ЗНАМ КАК.
Не забравяйте: всеки, който се е захванал с нещо, не е знаел всички отговори предварително. Не е реалистично да очаквате “как”. Освен, ако не живеете втори живот. Но, дори и тогава, нещата ще се случват по различен начин. Ако искате нещо: достатъчно е да го започнете. Не се извинявайте, че не знаете как. Има достатъчно източници, които ще ви помогнат: книги, хора, интернет, семинари… Но най-вече: опитът е най-добрият ни учител.
“Кажи ДА и след това се научи как се прави” Ричард Брансън
