Тазът се състои от анатомичната област, която е по-ниска от корпуса и се образува хълбочна кост - илиум, седалищна кост - исхиум и пубис – лонна или срамна кост, както и от сакрума и опашната кост.
Д-р Даниел Даниачи разяснява проблемите при негова фрактура тук. https://cirurgiadoquadrildrdaniel.com.br/blog/o-que-e-e-como-tratar-fratura-da-pelve/
И така, какво е фрактура на таза?
Още: Какво се случва с тялото, ако спите само на ляват страна?
Фрактури на таза могат да възникнат поради лека травма, като падане от високо, особено при възрастни хора, поради чупливост на костите, причинена от остеопороза. По-голямата част от случаите обаче възникват поради високоенергийна травма, като пътнотранспортни произшествия или падане от голяма височина.
Симптоми и диагноза
Когато човек страда от фрактура на таза, той усеща болка както при движение, така и при палпиране (опипване). Може да се наблюдава подуване и хематом в областта на нараняването, а също и в областта на гениталиите. Болката има тенденция да бъде по-интензивна, когато е изминало известно време.
В някои случаи може да се получи фрактура на таза без изместване, което често позволява ходене, но се усеща болка. При по-сериозни травми може да се появят кръвоизливи и наранявания на уретрата и пикочния мехур, нервите и кръвоносните съдове. Също може да възникнат и други наранявания на костите, като фрактура на шийката на бедрената кост.
Още: Тяло на служител на SpaceX изплува край плаж, използван като площадка за изстрелване
След анализ на симптомите лекарят обикновено назначава рентгеново изследване, за да оцени допълнително състоянието, както и да установи вида и степента на нараняването. Образното изследване също ви позволява да идентифицирате наличието на други фрактури. Освен това, лекарят може да поиска компютърна томография, за да определи най-доброто лечение, което да се предприеме, и ядрено-магнитен резонанс, за да оцени възможните наранявания на ставите, връзките, нервите и органите в областта.
Лечение
Определянето на най-добрия вид лечение зависи главно от общото здравословно състояние на пациента, неговата възраст и наличието или отсъствието на съпътстващи наранявания. Когато нараняването е причинено от по-лека травма, при която фрактурата е стабилна и няма изместване на ставата, обикновено е подходящо консервативно или нехирургично лечение, базирано на почивка, компреси с лед и болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства, предписани от лекаря. В някои случаи пациентът се нуждае от помощта на патерици или проходилки за ходене, препоръчват се и физиотерапевтични сеанси, с цел предотвратяване на загуба на подвижност и мускулна атрофия.
В случаите, когато пациентът е с нестабилна фрактура, с изместване и наранявания на връзките, е подходящо хирургично лечение. Обикновено операцията се извършва приблизително две седмици след травмата, което е достатъчно време за спадане на подуването и кървенето.
Още: "Петата точка" подсказа най-добрата възраст за раждане на дете
При процедурата се извършва така наречената редукция, която се състои в поставяне на костта или ставата на правилното й място така, че след това фрактурата да може да се стабилизира с помощта на пластини и винтове, които да се фиксират към костта. При пълно увреждане на връзките в сакроилиачната област се извършва стабилизиране с винтове в ставата.
Хирургичните интервенции може също да включват така наречената остеосинтеза - процедура, която съединява краищата на костни фрагменти за консолидиране на фрактурата, и артропластика, при която засегнатата област се заменя с протези. Това възстановява качеството на живот на пациента, който може да се върне към активна рутина без болка.
Следоперативно възстановяване
Това е много деликатен период, тъй като с консолидирането на фрактурата пациентът може да получи последствия и в „меките части“ в тази зона на тялото - органи, съдове и нерви. Затова правилното наблюдение от ортопедичен лекар, специалист по бедрата, физиотерапевт, наред с други участващи специалисти, е от съществено значение, за да се намалят постоперативните рискове като тромбоза, скованост и мускулно скъсяване.
Обикновено пациентът се освобождава след шест месеца до една година.
Внимание! Тази статия е предназначена само да даде информация. Никога не се самолекувайте и винаги се допитвайте до медик-специалист!
---
