Полетът ни от Иркутск е около 4 часа. Толкова и ще загубим, тъй като Камчатка е 4 часа напред. Кацаме в 8 и осезаемо въздухът е различен - пристигнали сме в страната на леда и огъня. Неспали цяла нощ, не обръщаме много внимание на конструкцията от поликарбонат, на която е отразена ролята на терминал пристигащи. Но умората тутакси отстъпва на невероятната гледка - огромен вулкан, заел целия хоризонт на север. Почти до него, втори вулкан се е разположил и тихо дими. Сняг е покрил върховете им.
На полуостровa има повече от 200 вулкана (някои учени смятат, че са към 300), от които 29 са активни. Нашият план беше да стъпим на някои от тях. Най - високият вулкан е Ключовский с височина от близо 5 километра. Това е и най - големият действащ вулкан в Северното полукълбо.
Посреща ни Слава, нашият човек в Камчатка, който ни помага в организиране на цялата програма. А тя е сериозна, ако се реализира - от опознаване на столицата Петропавловск Камчатски, през посещение на Долината на Гейзерите, изкачване на активен вулкан през нощта до рафтинг и вечеря с меча лапа. Но почти всичко зависи от времето, което тук е повече от променливо.
Първата ни спирка паметник с кристално - ясен надпис: “Оттук започва Русия”. С откриването на полуострова през 17 век от експедиции, изпратени от Императора, и анексирането на Камчатка, Русия за кратко време се превръща в най - голямата страна в света.
Когато казаците достигат Камчатка, коренните народи като ителмени и коряки, не са особено радостни. И ако ителмените не оказвали сериозна съпротива, то коряките, които били ловци, не се дали без бой. Новите болести и увеличаващият се брой руснаци в крайна сметка надделял през 18 век. Петропавловск е основан през 1740 –та година от Витус Беринг.
Градът е изпъстрен и на практика прекъсван от многобройни хълмове, затова е и разлят с обособен малък център. В центъра на центъра се извисява паметник на Ленин. Тук са били построени и първите сгради при създаването на града. Петропавловск е разположен на стратегическо място- залива ХХХ. Заливът представлява животоспасяващо спокойствие от бурните води на Северния Тих океан. Точно срещу Петропавловск е разположен закритият военен град Вилючинск. Там е най- голямата база на ядрени подводници в Русия и разбираемо градът е затворен за посещения дори от руснаци. Всъщност до 1991 – ва година цяла Камчатка е била зона, забранена за посещения, заради стратегическото си значение и многобройни военни обекти.
Слава ни качва на един от хълмовете- по тукашно му собка, за да придобием по - добра представа за града, като продължаваше да разказва невероятни истории.
През 50-те построили т.нар. Сталинки – 4 - етажни сгради, в които апартаментите били по една стая за работещите в рибните фабрики.
Малко след като били готови, на хълма, над блокчетата, започнали да добиват базалт, като го взривявали. Това предизвиквало известно безпокойство у новодомците, взривовете нанасяли и щети по сталинките, но какво можели да направят.
Районът е силно сеизмичен и земетресения и цунами са обичайни за полуострова. Малко след Камчатка започва огромна падина с дълбочина от над 10000 метра. Та преди 10-ина години властите предупредили жителите за опасност от цунами с вълна 7-9 метра. В резултат, жителите вкупом се втурнали на брега да гледат вълната.
В сладка беседа денят бързо напредва. Прибираме се в апартамента, за да подремнем, тъй като неспали 30 часа, умората тегне и върху краката, и върху ума.
Надвечер Слава продължава с особеностите на града. Посещаваме църквата с жълти кубета Св. Троица, тан Т-34, обозначаващ, че градът има статус на Град на войска слава, обменяме пари, тъй като се приемат рубли, а за повечето активности, които сме спазарили, се плаща само кеш.
Байкал, остров Олхон и Иркутск в компанията на SIX-A
Занемарени сгради се менят с реновирани или нови такива, целият град е в постоянно движение нагоре – надолу, буквално и преносно.
Залезът в бухната (залив) е класически красив.
Страдаме от недоспиване, но то не може да е пречка за хубава вечеря с единствен фокус риба - ние сме в световната Мека на сьомгата, крабовете и, разбира се, хайверът.
Повече от приятна изненада е нивото на храната, в сравнение с Байкал. Вариациите на тема риба са сериозни - сурова като севиче или Тартар, стриди, крабове, рапани, всичко е приготвено с фантазия и вкус. Улисваме се в приказки и хубава храна, а утре трябва да ставаме рано - в 8 сутринта Слава ще ни откара на летището, от където ще вземем хеликоптер. Прогнозата за времето е добра и трябва да действаме немедленно. Преди да изсъхнем в немощ, Слава праща хабер - полетът се отлага, ще ни вземе в 10. Доколкото не се отменя, новината е отлична, ще можем да поспим повече.