Днес основната ни мисия е да хванем самолета за Камчатка. Полетът е в полунощ от Иркутск, така че времето е наше. Първата ни мисия е да разгледаме южната част на Олхон. Първата ни спирка е езеро, до което се стига по подобен на Веселият път. Колата охка и пъшка, ние подскачаме волно, за да стигнем да малък гьол. Аха.
Втората ни мисия е една лагуна, образувала се с пясъчна коса. Най- интересното тук беше животно, подобно на лалугер, което успяхме да снимаме. Третата трябваше да е малко заливче, което било малко мръсно, но не нещо вредно и водата стигала 15 градуса - тоест става за къпане. Решихме да го пропуснем, намерихме подходящ наш залив и поплувахме на воля в кристалните води на Байкал. След минута в езерото, навън времето ни се стори доста топло.
Байкал, остров Олхон и Иркутск в компанията на SIX-A
Следва фериботът, Бродягата и то станало обяд. Там, където заредихме на идване, имаше и “стан” ресторант с много джипки отпред - обичайно това е добър знак. В “Юрта” предлагаха много за малко. Агнешката супа си беше наш корбан, буузи и чебуреки бяха перфектни.
Още: Сретение Господне 2025 - кога се пада, традиции и обичаи
Още: Стихотворение на деня, 2 февруари, от Христо Смирненски
Есенен Сибир ни озарява със златото, окичено по брези и иглолистни дървета. Не, няма грешка- приличащи на иглолистни и са обагрени от охра до слънчеви лъчи.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Сретение Господне: Какво се прави по традиция на този ден?
Още: Молитвите на Сретение Господне, които пазят от зло и сбъдват желания
В Иркутск имаме малко време преди полета и преди вечеря решаваме да го убием ледоразбивача Ангара. Гугъл предупреждава, че музеят е временно затворен, но ние имаме времето да го видим поне. Самият ледоразбивач е закотвен почти до стената на Иркусткия резервоар и действително е затворен за ремонт. Качвам се за секунда на борда за снимка, когато един служител досадно ме гони. Само за снимката,- оправдавам се аз - А всъщност кога ще работи музеят? - От утре, - отговаря чичото - но какво пък, ако искате, разгледайте сега, струва 200 рубли.
Как да не искаме, бързо нахлуване на борда. Аа, ако искате беседа, ще ви струва още малко пари и така започна нашето пътуване в миналото на ледоразбивача и историята.
Транссибирската магистрала в края на 19 век спирала на единия край на Байкал и продължава на другия. Затова, по поръчка на Императора, англичаните построили параход, на който да се качват 28 вагона, за да бъдат пренесени през езерото.
Още: Голям църковен празник иде на 2 февруари, спазват се редица традиции и обичаи
Още: Домашното пържено кюфте - как да се получи сочно, с коричка, месен сок и апетитен аромат
Суровите зими обаче често обръщали вагони или спирали самия параход. Затова императорът поръчал и ледоразбивач - един от първите в света. Когато корабът бил готов в Англия, на ход стигнал до Санкт Петербург, там го разглобили и изпратили към Байкал с влак. Тук бил сглобен наново и започнал да изпълнява мисията си през 1900 - та година. Корабът бил инженерен шедьовър с мощни парни котли и специална конструкция да чупи до метър лед. Но не му било писано само да държи събуден Байкал.
Ангара бил участник в страшни събития от Гражданската война през 1917-1920г. Напомням, в района на Иркутск са един от най - големите битки между братя - от едната стана червени, от другата - бели. Местен червеноармеец собственоръчно счупил главите на 31 души белогвардейци в салона на първа класа, в който мина част от беседата. Няколко били хвърлени живи в пещите му. Годините гражданска война оставили зверски отпечатък и на този кораб.
След няколко години жп линията била свързана изцяло и ледоразбивачът станал непотребен. Имало и далеч по - модерни дизелови кораби вече. Докато не дошла 1941-ва година. С влизането на СССР във Втората световна война, всички ресурси отивали към фронта - в това число дизелът. Тогава парният Ангара станал незаменим. С него събирали риба от всички селища около Байкал и го карали към току що открита консервна фабрика в Алхон. После изпращали консервите на Запад. Ангара събирал мъже за фронта и връщал бегълци от фронтовата линия. Корабът консумирал 2 тона въглища на час в двата си котела. Били му нужни към 230 тона въглища за всяка от мисиите му, защото работел буквално денонощно. Ако се наложел ремонт, не спирали котлите, а само пещта, в която трябвало да се поправи нещо. Огняри били местни девойки, тъй като мъжете воювали. Инсталирали му и оръдия, за да се защитава.
След войната, корабът се пенсионирал и така до 60-те години, когато в последно плаване бил докаран до Иркутск. Тук Ангара потъвала няколко пъти, докато през 1989- та година местни активисти не започнали кампания за реконструкция на това инженерно постижение. Влизайки в котелното отделение и слушайки обясненията за работата на двигателя, по детски се дивим на инженерното решения и сложния начин на поддръжка и управление на тази машина.
За вечеря се озоваваме в препоръчан ресторант. Вече сме се примирили, че преден омул няма да намерим и разчитаме на алтернативи в Сибирската кухня, за да информира любезно сервитьора, че предлагат извън менюта току уловен омул. Сърцето прескача, ушите не са сигурни какво са чули.
Цял Байкал пребродихме, а омулът ни е чакал в Иркутск.
След като го пробвахме в няколко състояния- топло пушен, студено пушен, на супа и на скара, мога смело да заявя, че тази риба дори и герой за местната гурме култура, е просто приятна речна риба.
Зареждаме колата на път за летището, оставяме ключовете в офиса на човека печат, обсъждаме манталитета на мнозина, за които опашка означава блъскане с лакти, чанти и малки деца, за да стигнат първи до затворения гейт и водим активно диалог с лелята на чекина за теглото на багажа ни. Точно в полунощ сме във въздуха към следващата спирка- Камчатка.
Там ни предстои да се борим с нова порция разлика във времето, да посетим долината на гейзерите и най- вече да опитаме да изкачим действащ вулкан, през нощта.
