Всъщност разказът за Сахалин трябва да започне още от вечерта на предния ден – петнадесетият.
Полетът е привечер, разстоянието до Сахалин е около два часа, наново губим един час- колкото е часовата разлика със Сахалин. Коля ни е инструктирал, че на летището ще ни чака негов приятел. Ще кара Ланд Ровър Дискавъри с рег. номер 007.Хм. Влизаме в контакт по телефона със Саша още на летището във Владивосток.
Когато планирахме пътуването, Сахалин беше под голям въпрос. Включихме го с основната идея да знаем, че сме били на този остров, тъй като нямаме никак големи очаквания нито за столицата Южно-Сахалинск, нито за времето там, нито за наличието на интересни места за посещение.
На по-късен етап се зачудихме дали да не останем поне за две вечери – та ние кацаме късно вечерта и си тръгваме на другия ден надвечер. Не намерихме и никой, който да даде съвет да останем повече.
Сега в самолета малко съжалявахме, че ще имаме около 20 часа на острова, включително нощувката. Май трябваше да отидем и до Курилите оттук. Но късно е, либе, за китка. Следваме оригиналната програма.
Кацаме в 21.15 часа на възмалкото летище на Южно-Сахалинск. Имам теория, че скоростта, с която излиза багажът, е обратнопропорционална на големината на летището и тук не съм разочарован. След като ни се е изчакало чакалото, багажът е изплют на лентата и ние бързо излизаме навън. А навън не е студено, осветлението е крайно недостатъчно и се търсим по телефона със Саша. В крайна сметка намираме черния Ланд Ровър, натоварваме дисагите и тръгваме. Саша е в средата на 50-те, висок и много бъбрив. Всъщност от взимането ни вечерта до оставането ни на другия ден, нашият домакин почти постоянно разказваше за острова, бизнеса си, съвременна Русия.
Саша получава от нас подарък бутилка български коняк, което на нас ще ни помогне и да намалим теглото на багажа. Градът е пуст по това време, а нормален булевард води към центъра му. Скоро паркираме пред японския ресторант на Саша. Той вече е поръчал мезета по телефона, които ни очакват в малко сепаре. Ресторантът е доста голям, а сепарето е типично японско. Започваме със няколко вида сашими – сурова риба тон, палтус (на български камбала), дива сьомга и скалопини. Тона е У торо – най- вкусната част от корема на рибата тон, както и най- скъпата в Япония. Морски салата и предястия със огромни скалопини, каквито никога не съм виждал, допълват трапезата.
Саша разказва, а ние се трудим над изключително перфектно приготвените и супер пресни риби и миди. Докато вечеряме, ми звъни руски номер, вероятно от хотела. Моля Саша да им върне обаждане, но никой не вдига. След дълга и изтощителна вечеря, тръгваме за хотела. Във фоайето е сумрачно и рецепционистката излиза от дрямка с нашето нахлуване. –Вие къде, няма места в хотела – ни посреща любезно. Саша поема инициативата и обяснява, че имаме предплатени стаи. -Аз звънях, но никой не ми отговори, сега е затворено – разпалена обяснява тьотката. Саша й показва телефона си, че и той е звънял обратно, но също никой не отговорил. Тонът на хотелиерката се повишава: – Хотелът е затворен, моля напуснете! Нашият руски другар за секунда се сепва, ние сме ококорени от това гостоприемство. -А вие имате ли мъж – хвърля й ръкавицата той. Идва и охраната. Женицата на рецепцията държи на своето, но в крайна сметка отстъпка пред Саша и правдата. Нощта е кратка, все пак сме в Сахалин под 20 часа.
Сутринта Саша ни взима от хотела и тръгваме на обиколка из Сахалин. Островът е бил източник на нефт още в зората на 20 век. След руско-японската война през 1904-5 г, Русия губи и отстъпва половината Сахалин. С края на Втората световна война Сахалин отново е част от Русия и СССР. И днес обаче се усеща японското влияние и по бившата резиденция на японския губернатор, но и по стоките – Хокайдо е на 45 мин със самолет.
Първата ни спирка е езеро Тунайча, на юг от Южно-Сахалинск. Охотско море граничи с езерото, което е предпоставка за хайверни посещения на сьомга. Любопитни тюлени не са изключение и ние успяваме да зърнем такива. Околните селца са попревзети от богати сахалинци, построили вили тук. Плажът между Охотско море и езерото би бил презастроен за дни ако беше в България – широк, дълъг и разкошен.
Минаваме през един от новите квартали на Южно-Сахалинск, който не е много различен от богат американски квартал със своите къщи и тихи улици, за да се качим на близката ниска планина, наречена Планински въздух. Целият град се е изтегнал в долината по-долу и от птичи поглед се виждат новите строежи – на блокове или административни сгради. Свързано с лифт, мястото предлага писти за любителите на зимни спортове.
Пазарът на Южно-Сахалинск не се отличава по нищо от другите места, които посетихме. Многобройни щандове предлагат тематични стоки – морски продукти или месо, или млечни. Ние сме обсебени от морското разнообразие и най-вече от цените. Килограм гигантски пресни скалопини е 2000 рубли или под 50 лева, чевръсти лели предлагат от хайвер на килограм до пушена глава на камбала. Макар и трудно, откриваме и картички, за да спазя традицията си да изпращам физическа картичка на приятел и на наследника.
SIX-A с нова експедиция до подбрани точки в Азия
Центърът на Южно-Сахалинск е отражение на самата Русия – музей, настанен в бившата резиденция на японския губернатор, монумент на Ленин, току що завършена катедрала с позлатени и посинени кубета. Може би и заради страхотното време, градът ни се вижда ведър и приветлив, пълен с живот и надежда. Заради добивите от нефт, бюджета на Сахалин бил повече от достатъчен.
Спираме отново в ресторанта на Саша, а после посещаваме и два музея – Краеведският музей и историческия парк Русия – моя история. Вторият музей е посветен на историята на Русия. Интерактивни прожекции водят посетителите от основаването на страната до наши дни – готин начин да разкажеш за събития, проточили се във вековете. Може би две неща заслужават да се споменат – почти във всеки период имаше секция каква е била площта на Русия в началото и каква е станала. България присъстваше на картите на две места – също прелюбопитен факт.
За мен беше интересно да се запозная с прочита на местните историци с Руско-турската война, която довежда до автономия на част от България.
Южно-Сахалинск и Сахалин се оказаха приятна изненада с чистия и подреден град, красива природа и обновяваща се инфраструктура. Със сигурност нашият домакин направи посещението ни пълноценно и на високо ниво. Дължахме му благодарности, както и на Коля. Сбогувахме се на летището и се подготвихме за дългия полет до Москва.
