В миналото зимите в България са били много по-студени, отколкото днес. Затова има доста години „кандидатки“ за зимната температурна шампионска титла.
Още: Как супер лесно да приготвим любимите аспержи
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Но по общо признание най-студена е била зимата през 1954 година. Тогава Дунав замръзва частично за 89 дни – от 21 декември 1953-та до 19 март 1954-та, а цялостното пълно замръзване продължило 66 дни. Също и през 1963-та валяло много сняг. За деца това било повод за всевъзможни зимни игри и забавления – например скачане от втория етаж направо в снежните преспи.
Винаги носете това, когато навън е много студено!
В Добруджа през 1954 г. снегът бил много пухкав поради твърде ниските температури. Пътищата в региона навсякъде били затворени – пътувал само влакът и то едва до Тодорово, община Исперих. Решението било намерено от по-съобразителните и предприемчиви хора, които превозвали желаещите с шейни – това имало и своите предимства, защото можело да се пътува по-напряко през снежните полета, без да се спазват завоите по затрупаните пътища. Живелите по онова време си спомнят как пътували от Силистра до Тодорово през февруари 1954 г. Събирали се „кервани“ от шейни с по два коня и трима пътници във всяка; обикновено половината били студенти, завръщащи се от зимна ваканция, а другите – чиновници в командировка. Преди потеглянето кочияшите давали всекиму по една „гъбина“ - дълга дебела шуба, понякога тежка приблизително 30 килограма, приготвяли заредените ловджийски пушки за защита срещу вълците, които по онова време не били рядкост и обяснявали на пътниците как да се държат по време на пътуването. Обикновено воят на вълците започвал да се чува малко след самото тръгване, конете се плашели – но няколко предупредителни изстрела напосоки от пушките прогонвали глутниците. Разстоянието от Силистра до дуловското село Окорш било изминавано за около 17 часа – там била междинната спирка, където пътниците се хранели и затопляли с горещ чай, обикновено от билки, шипки и липа. Всички спели в една стая, всеки на отделен дюшек върху пода. На другата сутрин продължавали за гара Тодорово – сега вече пътуването било доста по-кратко и успявали да хванат обедния влак за София.
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
Как да привикнем към студа през зимата по-бързо
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни
Същата година на много места преспите стигали до покривите на по-ниските къщи. В снега разчиствали пъртини; за децата те си били направо истински тунели, по които ходели на училище. Набелязали се и куриози в „коридорите на властта“, които тогава би било по-точно да се наричат „снежните тунели на властта“ - министри от правителството, заедно с чистачки и пазачи от Министерския съвет излезли да чистят снега и да проправят пътеки в снежните преспи.
Действително, 1954 г., по мнение на специалистите се смята за най-студената зима в България. Но любопитното е, че тази оценка се отнася общо и по принцип за цялата страна. Обаче конкретно най-ниската температура не е измерена тогава, а през 1947 година в град Трън - където термометърът спаднал до -38,3 градуса.
