Сурвакането е стар обичай, наподобяващ по своята същност коледуването – групи деца ходят от дом на дом с пожелания за здраве, берекет, благополучие и биват дарявани от домакините с плодове, орехи и парички. И докато коледарите пеят и наричат, сурвакарите удрят гърбовете на стопаните със сурвачки за здраве по време на наричането.
Сурвакане 2024 - всичко което трябва да знаем за този обичай
Сурвачката – спомен от детството
Спомняте ли си вашите първи сурвачки и от какво дърво се прави сурвачка? Изработвахме ги в училище от дрян – символ на здравето. Увивахме клоните му в кръгла или сърцевидна форма и нанизвахме щедро, каквото е дала природата – ошав, плодове, дренки, пуканки, прежда и вълна и дори люти чушлета. Колкото повече, толкова по-пъстра и красива ставаше тя. А рано сутринта на 1 януари огласяхме селцата с детски смях и глъч, будехме стопаните от дом на дом и нареждахме стихотворения за здраве и берекет през новата година. Пълниха те родопските торбички с орехи и ябълки, с кравайчета и питка, с каквото са родили градинките им и замесели отрудените им ръце, с паричка – за здраве и късмет.
После времената се смениха, хартиени сурвачки с пъстра украса от панделки, пластмаса и креп замениха дряновата сурвачка – традиционната и свързаната с корените ни. Родопските торбички се смениха с модерни чанти, а орехите и ябълките с кроасани и вафли. Но пак съхранихме традицията – стихчетата, които изричахме в ранното утро на нова година, крачейки в дебелия сняг, останаха същите. Ние пораснахме, селата се обезлюдиха, градчетата загърбиха този обичай и сурвакането остана само спомен от детството, от онова детство – истинско и различно, каквото новото поколение не помни и не знае. Сурвакането остана като обичай в някои части на страната, които ревниво и грижливо се стремят да съхранят българщината и традициите или като възстановка – по план и по сценарий, но без сурвакарите да знаят каква е стойността на истинското преживяване, на онова, което имахме някога ние всяка година.
Сурвакането като празник
Сурвакарите някога, както и коледарите, бяха само момчета, по-късно и момичетата хванаха сурвачките от дом на дом в тъмните утрини на Сурва – първият ден от новата година, познат още като Сурваки и Васильовден – народен празник, но и християнски такъв, ден, в който православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики. Ден, в който домакините посрещат сурвакари и приготвя обредна трапеза, на която задължително присъстват баница с дрянови клончета за здраве, обредна погача – голяма прясна (безквасна) пита и свинско месо, така характерно у нас за всички непостни зимни празници.
Гаданията са част от традициите за този празник – хвърлянето в огнището на дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като по това дали ще се разпука, се гадаело дали човекът ще бъде здрав през годината, брачните гадания на неомъжените моми, които грижливо скътвали първия залък от баницата или погачата под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг.
Други обичаи на Васильовден
Освен сурвакането в някои краища на България са съхранени и други обичаи:
- Маскарадните игри, характерни за Западна България и най-вече за някои села в Сакар. Подобни са на кукерските игри на Сирни Заговезни и са свързани с гонене на лоши сили и духове.
- Ладуването, с което се гадаело кой за кого ще се омъжи, като се пускали в котле с вода белязани китки или пръстени и една от жените ги вадела, без да знае кой предмет на коя девойка е и наричала на кого какъв брачен партньор се пада.
Ако помните тези традиции, съхранете ги, предайте ги на своите деца и внуци, защото са нашие корени, нашата същност, нашата памет и ако ние днес съумеем да ги предадем, те ще знаят не само от какво дърво се прави сурвачка, но и всичко за традициите в този празничен първи ден от годината.
