Една от любимите книжки от нашето детство, към която непрекъснато се връщаме и до днес.
Ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне.
В повествованието на Екзюпери планетата – това е душата, вътрешния мир на човека, а тревата – неговите лоши мисли, постъпки и навици. От семената на „ вредното растение” трябва да се отървем незабавно, докато тя не е пуснала корени, не е станала черта от характера и не е разрушила личността.
Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници
Някой хора са ни неприятни, „хлъзгави” и гъвкави като гъсеници. Но това не означава, че вътре в тях те нямат нищо прекрасно. Възможно е те просто да търсят своя път и някога да се превърнат в прекрасни пеперуди. Трябва да сме по-търпеливи към недостатъците на околните и да умеем да виждаме прекрасното даже в нелицеприятното.
Не знаех какво още да му кажа. Чувствувах се съвсем несръчен.
Не знаех как да стигна до него, как да му стана близък…Толкова е загадъчна страната на сълзите… Да съчувстваш на чуждата болка, искрено и деликатно е трудно. Почти така както да поискаш прошка, когато си обидил някого.
Всички думи изглеждат ненужни и неправилни.
„Страната на сълзите” е действително непостижима. Най-важното е да не се отучим да съпреживяваме, да не станете коравосърдечен, отвивайки поредния неподатлив болт. Всички възрастни хора са били най-напред деца Децата са удивителни. Докато не ги научат да мислят „правилно” , в техните главички се раждат прекрасни идеи. Тяхната фантазия е безгранична и чиста. Вижте още и → Безумните неща, които пропускаме при възпитанието на децата ни! Жалко, че възрастните не помнят колко невинна и прекрасна е „планетата” на детето. Антоан дьо Сент Екзюпери в цялата книга напомня, колко важно е да съхраним детето в себе си и да не заравяме своите детски мечти и таланти.
Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.
Хората произнасят милиарди думи. Голяма част – ненужни и празни. А за колко от тях ни се налага да съжаляваме? Но така е създаден света- без думи, може би нямаше да има общество. Необходимо е просто да не забравяме, каква сила имат думите – с една фраза можем да направим човека както щастлив така и нещастен, да го накараме да плаче или да се смее. Бъдете внимателни. Пазете хората, с които ви е комфортно да мълчите – това е безценно.
Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
Хората заемат на земята не толкова много място. Ние сме 7 милиарда. Даже повече. Но всеки има по двама-трима истински близки хора около себе си. Колкото и да е цинично, ние обичаме не хората, а времето прекарано с тях. Общите преживявания и приключения – това, което прави твоята роза уникална, неприличаща на хиляди други рози.
