Според Националния статистически институт към края на 2021 г. селата без нито един жител у нас са 167, най-голям брой от тях са в област Габрово (61) и Велико Търново (50). Тъжно е, като си представим, че зад тези цифри само допреди няколко десетилетия е кипял живот. Ето малко информация за странната съдба на две от балканските села.
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?
Бумалча
Намира се в Стара планина, над Плачковци, близо до Тетевен. То също е обезлюдено и днес не живее нито един човек. Разликата е, че тук хората го напускат буквално за един ден. И все още няма никакво логично обяснение за това.
По тези земи е живял пастир на име Малчо и когато турците минавали са се обръщали “Бу, Малчо!”, т.е. “Ето Малчо!”. Оттук идва и името на селото Бумалча.
Селото е било заселено още преди около 200 години.
През 1964 г. жителите му го напускат внезапно, като оставят цялата си покъщнина. Намерени са детски креватчети, легла, застлани с чаршафи и маси, приготвени за хранене с ножове, вилици, чаши и тенджери по печките, стари скринове с юргани и завивки. Срещат се и календари по стените, които са от 1964 г. И до днес се носят зловещи легенди за причините за напускането на жителите.
Местен овчар разказва преди десетилетия, че няколко години преди обезлюдяването на селото започват да се случват странни неща - децата и жените започват да се разболяват, животните умират. Странна болест покосила половината от жителите на селото. Възрастен лекар от селото предполагал, че болестта напомня на черна чума. За да се спасят, хората решават да избягат.
Според друга страховита история през тъмните зимни нощи, когато луната е забулена от облаци, започвал силен вятър и се чували тайнствени звуци. По-страшното било, че започвало тропане по вратите на къщите, а на близката до селото поляна се виждали странни силуети.
Още: Каква е разликата между пчелен прашец и прополис
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
Много по-логична и достоверна е хипотезата, че селото не е напуснато внезапно, а постепенно, и хората са се преселили в по-големи населени места в търсене на препитание.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Запалня
Разположено е до град Твърдица, близо до язовир Жребчево. Ако пътувате в този регион, ще видите единствената останка от селото - църквата “Св.Иван Рилски”, наричана още Потопената църква. Близо до останките от храма се намира изоставеното гробище, пред което има паметна плоча със следния текст ”Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.”.
Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?
Още: Най-вкусната салата от цвекло, която всеки ще хареса
И докато при село Бумалча причината за изселването на жителите е пълна мистерия, за село Запалня е ясно защо хората го изоставят изведнъж. Причината е в изграждането на язовир Жребчево.
Във връзка с изграждане на язовир на река Тунджа с указ № 57/1965 г. селото е заличено от списъка на населените места и е потопено през пролетта на същата година. На местните им се отпуска известна помощ да си построят жилища в други места. Вещите на църквата са пренесени в с. Гурково. Според местните, тогавашната власт е предложила на свещеника да разруши църквата, но той отказал.
Повечето хора се преселват в град Твърдица, в Казанлък или на други места.
След потапянето на селото, на дъното на язовира остават къщи, читалището, селската кръчма и розовите градини.
Местна легенда разказва, че под водите на язовира е останало и златото на богат производител на розово масло, което и до днес не е открито.
Потопената църква
Единствената сграда, останала от селото, е църквата “Св.Иван Рилски”, която е истинска атракция за туристи. През ранна пролет храмът е почти изцяло под водата, а през лятото, когато водите на язовира се прибират, той изплува. Църквата е построена през 1891 г. от тревненски майстори и е осветена от митрополита на Сливенската епархия.
Макар селото да не съществува, бившите му жители провеждат всяка година събор в район, близо до запазеното и до днес гробище.
