Тази сутрин ни напусна легендарната актриса Стоянка Мутафова. Магнетична, невероятно талантлива и с неподражаемо чувство за хумор... жена, която вдъхновяваше и ще продължи да го прави, макар че вече не е между нас. Решихме да я почетем, като споделим с вас някои от най-силните й цитати, защото в думите й има много мъдрост.
"Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата."
"Вече съм твърде възрастна и гледам основно назад, не напред. Но се радвам, че още съм на сцена де. Дано е така до последно!"
"Моята усмивка не е дежурна усмивка."
"По-хубаво нещо от истината няма. От нея те заболява, но ако вникнеш по-дълбоко, виждаш, че е по-добре да го знаеш."
"Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство."
"Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!"
"Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин."
"Пет пари не давам на колко години съм. По-добре да съм ги направила, отколкото да не съм ги направила. Има хора, които си отидоха на 30."
"'Майната му'. Винаги съм била на този принцип. Не страдам много за нищо, нито пък се радвам прекалено на хубавите неща. Май това е формулата да станеш столетник като мен. Нищо не си слагам на сърце."
"Няма артист, който да каже, че не е искал да се издига. Това е лъжа. Ако е изостанал, то това се е случило при много различни причини. Има много талантливи хора, които изостават и не успяват, нямат късмет."
"Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано - едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея."
"Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!"
