Людмил Фотев e един от най-ерудираните бирени любители в България, професионален радиоводещ и заклет джаз меломан. Завършил е френска филология, а от 1993 до 2005 година е водещ в RFI. В момента се подвизава в Националното радио. Той е и сред хората, направили най-много за създаването и развитието на бирената култура у нас. Затова беше и логичният човек, който да координира и напътства фестивала за българско крафт пиво Kraftland в Kaufland.
Още: Разруха и хуманитарна катастрофа: 2024 г. за Близкия изток през погледа на Мохамед Халаф (ВИДЕО)
Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)
Как се запознахте с крафт пивоварството?
Стана покрай любовта ми към джаза. Когато отидох за първи път на North Sea Jazz Festival преди доста години, се срещнах и с първите интересни бири. И толкова много ми харесаха, че не преставах да търся такива бири, като ходех в чужбина. Даже на фестивала бяха започнали да ми казват The Beer Man. Там и ми дадоха да прочета книгата на Майкъл Джексън – не артистът, а бирения експерт. Интересното е, че неговият опит с хубавата бира тръгва от същия фестивал, само че почти 20 години преди мен. Много е яко как съм вървял по неговите стъпки още преди да чуя за него. А реално крафт революцията тръгва от него. Той запознава американците с белгийските бири. И аз, без да съм знаел тези неща, попаднах на North Sea Jazz Festival и открих белгийската бира (смее се).
Как виждате промяната и развитието на пазара на крафт бири в България?
Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Възможно е да не си давате сметка, но много по-лесно е в държава, в която няма крафт бирени традиции да избуи тази култура. Това е хубавото в България – че сме изцяло девствен пазар и така по-лесно можем да хванем световните тенденции. И тепърва да ги развиваме – точно както се случва сега. Фестивалът Kraftland в Kaufland е живо доказателство.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Как се появиха първите по-интересни бири у нас?
Много добре си спомням, защото бяха идеите на Митко Стойчев. Той беше част от комуникационния екип на Каменица и ме беше хванал за рекламна брада на марката. Работата ми беше да разказвам за стиловете бира и разликата между тях. Бяхме се разбрали за участието ми да получа една бирена машина за студиото в RFI и тя никога да не остава празна (смее се). Пък те тогава тъкмо бяха започнали да вкарват Hoegaarden и Leffe. Та покрай тези неща на всичките ни гости в студиото раздавахме хубава бира и я пиехме заедно в ефир.
Помните ли първия път, когато влязохте в манастир, в който се вари бира?
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Това беше в Orval. Малко по-късно със сина ми се замъкнахме в Холандия в La Trappe, а оттам и в Achel в Белгия. Много по-готино е, отколкото да влезеш в индустриална пивоварна. Там и трудно се влиза, де. Не винаги можеш да потропаш на вратата и да кажеш, че си журналист и искаш да пишеш за тях. Но като им спечелиш доверието, вратите се отварят. Никога няма да забравя ароматите и вкусовете от първото ми посещение в трапистки манастир с пивоварна.
Разкажете ни повече за книгата Езикът на бирата.
Някъде през 2009 събрах нещата, които бях писал през годините и написах остатъка от материалите за книгата Езикът на бирата. И е факт, че дотогава такава книга не беше излизала на български език, да не говорим от български автор. Тогава много хора ми помогнаха и със съвети, и с редакция. Книгата ми отвори и много врати и контакти. След един разговор, буквално дни преди Brussels Beer Week, се оказа, че съм поканен като гост на фестивала точно заради книгата. А оттам пък си тръгнах с хиляди прекрасни неща (смее се).
Как се зароди пазарът на крафт бири в България?
Отново покрай книгата ми се запознах с Иво, който беше първият, който внасяше официално и Orval, и Chimay. По телефона той ме убеди, че е човек, който живее за бирата и иска да направи нещо за бирената култура тук. По същия начин по-късно дойде и Любо от Kanaal. Той тъкмо се връщаше от Амстердам и си дойде с концепция за бара. С Ростислав от 100 бири пък по съвсем различен начин стана познанството ни, защото той водеше предаване в Бинар. Всички тези хора си пресякохме пътищата в един момент и това беше адски готино. Това може и да не е точно началото, но така бяха поставени основите на сегашния пазар на крафт бири у нас.
Запознат ли сте с историята на крафт бирите в България?
Първите са Luc’s от Трявна, а после се появи и При Кмета. По-късно пък Темелко направи Асоциацията на домашните пивовари. Поиска ми няколко бройки от книгите ми, той пък ми донесе мостри от домашните бири на различни пивовари. И, по дяволите, те бяха по-добри от голям процент от нещата, които бях пил навън. Имаме страхотни пивовари в България. На Темелко беше и първата домашна бира, която опитах. А от домашните пивовари вижте как изникнаха великолепни крафт бири, които вече се наложиха и на пазара - както са Blek Pine в Горна Баня например.
Какво е крафт бирата за Вас?
Крафт бирата е като джаз музиката - създава се общност, в която хората търсят хубавото и интересното. Нещо, което е непознато и неконвенционално. И колкото повече навлизаш навътре, толкова повече си даваш сметка, че нищо не знаеш.
Как се намират хората, които пият крафт бира?
Феновете на крафт бирата сме като краставите магарета – през девет дерета се надушваме (смее се). Най-хубавото при нас е, че сме хора, които обичаме да се събираме със себеподобни и винаги намираме теми за разговор. Можем винаги да си говорим за готина музика, за изкуство, пътувания и, разбира се, впечатления от бирите, които сме опитвали. Много е яко, когато си любознателен и винаги има кого да питаш и да ти разкаже личните си впечатления и знания.
Текст: Ивайло Александров, sofialive.bg
фотография: София Зашева
