Преди да се стигне до залавянето на Васил Левски, нека се върнем малко по-назад във времето, за да проследим как се стига дотук.
Арабаконашкият обир
Организацията на Левски има голяма нужда от средства за оръжие. Димитър Общи предлага да оберат турската поща в прохода Арабаконак, но Васил Левски и Централният комитет са против тази акция.
Въпреки това, Димитър Общи не се отказва и действа заедно с революционните комитети в Тетевен, Орхание (Ботевград) и Етрополе. Четата на Димитър Общи включва 17 души, между които и един турчин. Обличат се в турски униформи и се отправят към Арабаконашкия проход.
Хазната е пленена, без да се пролее капка кръв. Парите са натоварени на конете, а четата тръгва към кошарата на Цоло Тополски, където трябва да се разделят - общо 125 000 гроша. Водачът на четниците Тодор Бръмбара получава награда от 1000 гроша, другите участници - по 500 гроша, а останалите пари са скрита или пренесени в Тетевен.
Разкриването на обира и участниците в него става случайно чрез предателство на някои от замесените в акцията. Мазхар паша арестува някои от четниците, извършили грабежа и намира почти всички пари - около 115 000 гроша. От останалите 10 000 гроша само 3500 са използвани от революционната организация. Водачът на четата Тодор Бръмбара издава Димитър Общи, който бяга, преоблечен в женски дрехи, за да стигне до Румъния, но по пътя за Плевен е арестуван.
Имало ли е среща между Васил Левски и Христо Ботев?
Признанията на Димитър Общи
След като е задържан, Димитър Общи признава всичко за обира, за вътрешната организация и за нейния създател и ръководител Васил Левски. Разказва всичко, което знае за Българския революционен централен комитет и ръководителите му. Димитър Общи дори иска да го отведат в Цариград, за да говори лично със султана.
Изброява имената на всички селища с действащи комитети и имената на съмишлениците. Всичко това дава възможност на османската власт да научи подробности за дейността на комитетите и участниците в тях в цялата страна. Почти всички членове на софийската организация са арестувани. Димитър Общи има портрет на Васил Левски, който показва на турските власти.
В писмо на Йорданка Филаретова до Найден Геров се съобщават подробности за масовите арести чрез австрийската поща в София. Писмото информира, че Димитър Общи е докаран на верига с 38 души и една жена, с белезници на ръце. Заловените влизат в София на 29 октомври 1872 г. “с тъпани, зурни, таламбази, пукания пушки, придружени с грамадна турска тълпа”.
Залавянето на Апостола
След трусовете в резултат на Арабаконашкия обир, на 25 декември 1872 г. Левски пристига в Ловеч. Заварва тежкото положение на местния комитет, който не работи, а властта наблюдава къщата на председателя поп Кръстьо. Затова Левски не може да се срещне с него и тръгва с Никола Цветков на другия ден за Търново.
С тях е целият архив на организацията. Вечерта остават да пренощуват в Къкринското ханче със съдържател Христо Цонев Латинеца - също член на комитета.
10 мисли на Васил Левски, които са актуални и днес
Според една от версиите Левски е трябвало да се срещне тук с председателя на комитета поп Кръстьо, който го предава. Според друга версия, ханчето е обградено от заптиета и предателство няма. Дяконът се опитва да се спаси чрез стрелба, но е ранен и заловен. Когато го залавят турците не знаят кой точно е той. Откарват го в Търново, за да бъде разпознат, след което го отвеждат в София.
Къкринското ханче
Днес Къкринското ханче е известно като лобното място на Васил Левски. Намира се в центъра на село Къкрина, на 16 км от град Ловеч. С годините сградата му се руши, а след пожар в началото на 20-ти век е унищожено до основи. През 1901 г. е поставена паметна плоча на мястото, където е заловен Апостолът.
По-късно ханчето е реставрирано до автентичния му вид. През 1931 г. е открит музей, чиято експозиция пресъздава истинския вид на ханчето преди пожара. В двора му се намира и брястът, свидетел на залавянето на Левски. Издига се и паметник на Апостола. Къкринското ханче е част от 100-те национални туристически обекта.
