Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от консумацията на определени храни с животински произход, както и въздържание от гняв, похот, злословие, греховни помисли и дела. Съчетан е с молитви за опрощение на греховете, с покаяние, въздържане от страсти и пороци. В църковния ни календар има както еднодневни, така и многодневни периоди на постене, които за всеобщо учудване заедно обхващат повече от половината от дните в годината.
Тъй като най-популярни са постите преди Рождество и Възкресение Христово, докато други периоди и дни на постене са малко известни, повечето хора не знаят, че броят на дните, в които се пости, е по-голям от броя на дните, в които се разрешава консумацията на месо и месни продукти. Колко са периодите на постене в църковния календар и колко са дните, в които миряните се въздържат от определени храни, от лоши помисли и греховни дела?
Пости 2024 - кога се падат и какво трябва да знаете за тях
Оказва се, че мнозинството, опитали се да отговорят на този въпрос, грешат, тъй като не взимат под внимание еднодневните пости, а броят само дните на дълги периоди със строги пости като Богородичните например. Така те сочат много по-малък брой на дни с пости за годината от реалния. Вижте верния отговор на въпроса колко са периодите на постене в църковния календар.
Колко са периодите на постене в църковния календар?
Постите са познати на християните още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, макар че и днес броят на дните в годината, в които се пости, е по-голям от броя на дните без пости.
Четири са периодите с многодневни пости в Православната църква:
- Рождественски пост, наричан още Филипов пост
Целта на този пост, посветен на раждането на Спасителя, е да се отърсят и очистят християните от греховете и чисти да посрещнат появата на Христос на света. Този период на пости е наричан Филипов пост и четиридесетница на апостол Филип, като името е свързано с продължителността на поста – 40 дни, през част от които се позволява консумация на риба, а в други се налага строг пост.
- Велик пост
Познат е още като Четиридесетница, тъй като продължава цели 40 дни. Това е най- строгият пост в християнския църковен календар. 40-дневният пост цели християните да имат достатъчно време, за да се покаят, да очистят душите и телата си и да се подготвят за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.
През няколкото седмици, които постът обхваща, се заговяват първо месото, а след това и млечните продукти, като това става на големи християнски празници, известни с традициите, обичаите и обредите си – Неделя Месопустна – Месни заговезни и Неделя Сиропусна – Сирни заговезни. По време на тези най-дълги и тежки пости се разрешава консумацията на риба на Връбница и Благовещение, има дни със строги пости, в които не се консумират дори олио и вино, както и дни, в които не се яде и дори не се пие вода, ако здравословното състояние на постещия го позволява.
- Петров пост
Петровият пост, свързан с апостолите Павел и Петър, чието име носи, обхваща периода от първата неделя след Петдесетница, като започва след вечерното богослужение, до Петровден. Постът не е толкова продължителен и тежък, какъвто е Великият пост, като консумацията на риба е разрешена по време на целия пост. Продължителността му е различна всяка година, защото датата, на която се отбелязва Петдесетница, е различна.
Наличието на подвижни празници, свързани с постите и периодите на въздържание от месна храна, правят въпроса „Колко са периодите на постене в църковния календар“ и колко са дните на пости, труден за отговаряне. Докато началото на поста е всеки път на различна дата, то краят е известен – вечерното богослужение преди Петровден, който е винаги на 29 юни. Фиксираният край обаче не е улеснение за пресмятане на продължителността в дни на поста, която продължителност е важна, за да отговорим колко са периодите и дните на постене в църковния календар.
Пости 2024 - всичко, което трябва да знаем за тях
- Богородичен пост
Богородичният пост е в прослава на Божията Майка. Обхваща двуседмичен период от 1 до 14 август. Характерен за Богородничния пост е водосветът, който се прави в първия ден от поста.
Така през четирите периода на многодневни пости общо през над 100 дни не се консумират месо и млечни продукти.
Освен четирите периода с многодневни пости в Православната църква има и еднодневни пости – всяка сряда и всеки петък, 5 януари всяка година срещу Богоявление, на 14 септември – Кръстовден и на 29 август в деня на отсичане главата на св. Йоан. В зависимост от броя на средите и петъците през годината има около 100 дни на еднодневни пости.
Цифрата е приблизителна, защото някои съвпадат с дългите Велики, Богородични или Рождественски пости. За 2024 година има 52 петъка и 52 среди, в които се пости, като част от тях съвпадат с други пости – многодневни периоди на пости. Църквата е установила и периоди в годината, през които не се спазва еднодневният пост в сряда и петък, като това най-често са дните преди или след многодневен пост като от 25 декември до 4 януари, седмицата преди Великия пост, Светлата седмица след Великден и седмицата след Петдесетница преди Петровия пост.
Всичко това прави точния брой на дните, в които християните у нас постят, труден за точно изчисление. И все пак броят на дните, в които се пости около 200 или по-голям от броя на дните, в които не се пости, а периодите са 4 за многодневните пости.
