Едва ли има столичанин или гост на София, който не знае къде е Лъвов мост. Мостът минава над Владайската река и е разположен на кръстовището на блу. “Мария Луиза” и бул. “Сливница”, свързвайки Централната жп гара и Централната автогара с центъра на София. Под моста се намира и едноименната метростанция. Лъвов мост е дълъг 26 м и широк 18,10 м.
Колко са лъвовете на Лъвов мост?
Четири
Преди да отговорим защо са точно четири, нека се върнем назад във времето.
Шареният мост
Преди днешния Лъвов мост на това място е имало каменен мост, известен като Шарения мост. Построяването му е свързано със заможния Халил Сали Ефенди, известен сред местните като “шашавия Халил”. Една година реколтата се случила много добра, тревата избуяла до пояс и селяните от района се чудели какво да я правят. Разчуло се, че Халил купува слама и всички шопи се втурнали да му я продават. Когато питали Халил Ефенди защо му е толкова слама, той отговарял, че “времето продава сламата”.
Топ 10 на най-посещаваните места в България от чуждите туристи (СНИМКИ)
Следващата година не била толкова плодородна и прозорливият чорбаджия продал сламата с голяма печалба. Тогава решил с получените пари да построи мост, на който да напише “С време продадох, мост създадох”, а на другата страна написал мисъл от Корана “Където няма мост - съгради мост. Където няма чешма - съгради чешма”. Мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му - Шарен мост.
Място за екзекуции
До Освобождението тук е било мястото за екзекуции на “душманите на Империята”. В Османската империя имало закон: ако престъпникът не е местен, да се обеси пред тази порта, през която е влязъл в града.
Затова мястото е свързано с трагичната съдба на четирима български книжари: Стоян Табаков, Никола Чолака, Георги Стоицев и Киро Хранов. София е единственото място в България по това време, където книжарите създали нещо като своя “завера” начело с Никола Чолака, наричан “Шопският апостол”. Той бил един от главните помагачи на Левски в Софийския район. Негов помощник бил Георги Стоицев, Песнопевец, псалт в църквата “Св.Крал” (днес “Св.Неделя”).
През 1876-1877 г. двамата започнали да разпространяват “Народна песнопойка” със стари хайдушки песни. Никола Чолака, Киро Хранов и Георги Стоицев се заели с продажбата. След получен донос в конака за дейността им, четиримата книжари били заловени и осъдени на смърт. Най-младият от тях Георги Стоицев бил екзекутиран на мястото на стария мост. Подобна е съдбата и на другите трима книжари. Стоян Табаков е обесен на мегдана на Капан махала. Никола Чолака е обесен пред книжарницата му на Куручешме, а Киро Хранов - на Говежди пазар.
Топ 10 на най-красивите места в София или какво да правим в почивния ден
В памет на четиримата книжари
След Освобождението възрожденският книжовник Христо Г.Данов предлага на това място да се построи паметник на обесените книжари и революционери. Проектът за паметник е изготвен от фирмата на прочутите чехи братята Прошек. Бронзовите фигури на лъвовете са изработени във Виена от австрийската фирма “Рудолф Филип Вагнер” и символизират героизма на загиналите книжари.
Проектът струва 260 000 лв, което било изключително висока сума за времето. Бронзовите лъвове пристигат от Виена на две пратки през юли 1891 г. Във всеки сандък има по две пластики, които са монтирани през септември. Наблюдателните посетители днес ще забележат, че лъвовете са без езици. Не се знае защо е така. Според популярен анекдот от онова време, това е, за да не разказват колко пари са откраднати при построяването на моста. През този период започват и първите слухове и обвинения за корупция към управляващите.
