През Средновековието, ослепяването е често срещан акт. Това се наблюдава най-силно в Източната Римска империя, в която много императори са свалени от престола по този начин. Тази практика се пренася и в България, където има два емблематични случая на ослепени български владетели. Ето кои са те:
Кои са двамата български ослепени владетели
1.Владимир Расате
Този случай е добре познат на повечето българи. Владимир поема управлението на страната след баща си Борис през 889 година, но решава да промени курса на управление.
Управлението на Расате не е особено успешно и заплашва да загуби всичко, което баща му с огромни усилия е постигнал. Това е и основната причина, поради която първият български княз организира бунт срещу първородния си син. Борис успява да излезе победител в тази гражданска война и наказва сина си с ослепяване. Това традиционно наказание за времето има и символично значение, тъй като Владимир "не е видял" правилния път за развитието на страната.
Какво се случва с Владимир след ослепяването му остава в мистерия, но със сигурност той не играя повече роля в нашата история.
2.Борил
Вторият случай е по-малко известен и се отнася до Борил. Той поема управлението на България през 1207 година след убийството на Калоян. Смята се, че убийството е извършено от ръката на куманина Манастър. Но най-голяма полза от него извлича Борил, който идва на власт. Женитбата за куманската съпруга на Калоян е косвено доказателство за неговото участие в заговора.
След успешните царувания на Асен, Петър и Калоян, Борил не успява да продължи тази възходяща линия. Той претърпява поредица от поражения и не успява да привлече на своя страна част от най-близките съратници на Калоян като Стрез и Слав, което значително отслабва позициите на България. Синовете на стария Асен – Иван Асен и Иван Александър, са спасени от верни хора и в следващите години предявяват претенции към бащиния си трон.
Византийският хронист Георги Акрополит пише, че те започват военни действия срещу Борил още през 1213-1214 година. Успехът идва в края на 1217 и началото на 1218 година, когато Борил се предава след продължителна обсада на Търново. Според Акрополит, обсадата трае "7 години", което е много малко вероятно, ако се тълкува буквално. Този израз се използва в историческите анали, за да покаже, че е имало продължителна обсада на столицата. Най-вероятно нейният срок е бил няколко месеца.
След като взима властта, Иван Асен решава да пощади живота на своя роднина Борил, но го ослепява. Основната причина за това е, че по този начин го лишава от възможността да се върне на власт. Смята се, че Борил живее още няколко години в манастир край Горна Оряховица.
Това са двата случая на ослепяване на български владетели. Има сериозна аналогия между тях по отношение на успешните царе, които заставан начело на държавата. В първия случай, става въпрос за цар Симеон, при който Първата българска държава достига върха на своето развитие. Във втория случай, на власт идва може би най-добрият български цар в нашата история. Иван Асен II успява без поредицата от битки на Симеон да постигне сходни резултати и да превърне страната ни във водещ фактор.
