Кой ушива знамето на Априлското въстание?

Отвор на този въпрос ни дава прочутата народна песен:
“Айде провикна се Райна Попгеоргиева
от Панагюрище:
Щете ме колете,щете ме бесете,
аз уших байрака!
Аз уших байрака,
аз му турих знака,
"Смърт или свобода"!”

Коя е Райна Княгиня?

Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация

Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е родена на 18 януари 1856 г. в Панагюрище в семейството на свещеника Георги Футеков.

Като ученичка Райна е избрана от българската общност сред местните ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Проявява се като будна девойка, поради което съвсем млада става учителка в родния град. Тя е сред основателите и първа председателка на женско дружество “Китка”.

Едва 20-годишна по поръка на местния революционен комитет и лично от войводата Георги Бенковски е избрана да ушие знамето на въстанието. Младата Райна се качва на коня редом с Бенковски, поради което по-късно западни журналисти я наричат “Българската Жана Д’Арк”.

Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод

Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?

145 години от Априлското въстание

Размерите на знамето на Райна Попгеоргиева са 2/1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев по образец на лъва, отпечатан на корицата на Устава на БРЦК. На знамето на Райна Княгиня стои надпис “Свобода или смърт”, чиито букви са изписани от Иванчо Зографа, а в долния му край има 2 букви “П” и “О” - Панагюрски окръг. 

Знамето се освещава от свещеници от града и околните села, а самата Райна пише в автобиографията си:

“На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим”

Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле

Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер

Знаете ли в кой град избухва Априлското въстание?

Тъжната съдба на Райна Княгиня

Макар образът на смелата панагюрка изглежда романтичен, съдбата й съвсем не е такава.
След погрома на Априлското въстание, Райна Княгиня е заловена от турците и подложена на жестоки мъчения. Прекарва повече от месец в Пловдивския затвор само на вода и хляб.
След намесата не европейски дипломати, Райна е освободена от затвора и изпратена да учи в Москва. В Русия прекарва 3 години, учейки медицина и става първата дипломирана акушерка в България.

След Освобождението Митрополит Климент я кани за учителка в Търново. Тук тя е една от първите три учителки в новооткритата Втора девическа гимназия. След няколко години се завръща в родното Панагюрище, където сключва брак с Васил Дипчев, кмет на града. Двамата се преместват в Пловдив .По времето на управлението на Стефан Стамболов съпругът й не може да си намери работа, защото е краен русофил. Имат 5-ма синове. Семейството осиновява и момиче - Гина.

В Москва Райна Княгиня помага чрез жените от Дамския благотворителен комитет да съдейства за възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият й брат.
През 1898 г. съпругът й Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се мести в София. Васил Дипчев умира след политическо преследване и побой в Черната джамия. Райна остава вдовица с шест деца, най-голямото от които е на 13 години, а най-малкото е на четири. Умира на 61 години през 1917 г.

Трагичната съдба на децата на Райна Княгиня

Със съдействието на генерал Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, синовете на Райна Княгиня постъпват във Военното и в Морското училище.
Най-големият от тях Иван участва в Балканската война, прославяйки се геройски в боя при Чаталджа. След 9-ти септември като бивш царски офицер, участник в три войни и носител на 5 ордена за храброст, е изпратен в различни лагери. През 1954 г. е обвинен, че през 1925 г. преследва известните навремето Дочо Узунов и Васил Героя. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в Ловешкия затвор.

Вторият син Георги завършва Военноморското училище. През Балканската война е машинист на торпедоносеца “Дръзки”, който торпилира турския кръстосвач “Хамидие”. Преживява тежко трагичната съдба на двамата си братя и умира от рак.
Третият син Владимир също завършва Военното училище. Участва в битки по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Награден е с три ордена за храброст. През октомври 1944 г. “безследно” изчезва на път за работа.
Четвъртият син Петър умира много малък. През 1907 г. една 15-годишен неволно се прострелва, докато си играе с пистолета на свой брат.

Петият син Асен още като ученик се записва доброволец в Първата световна война. Участва в превземането на Тутраканската крепост. Завършва Военното училище и в края на войната се бие на Македонския фронт. След 9 септември като царски офицер е лишен от пенсия. Дълго време прекарва по лагерите. Умира в пълна мизерия през 1064 г.