„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върнахме ли ви в детството, ухаещо на прясно изплетения венец, украсил портрета с лика на Кирил и Методий, на букетите с цветя, които учениците носеха с трепет, за да ги поднесат на любимите учители, отворили им вратите към знанието и света?
Спомнихте ли си панделките в косите на момичетата и белите ризи на момчета, маршируващи със своите нови обувки, гордо пеейки химна на Кирил и Методий? Чувате ли все още звънеца на знанието, но онзи, истинския, преди електронните, които биеше в родното училище, там, където пазехме делото на двамата братя, писмеността и книжнината?
Традициите са живи, историята не е забравена и днес вашите деца вероятно също пеят точно тази песен на светлия празник. Толкова свидна и истинска, извираща сякаш не от гласните струни, а от душата. А помните ли кой е авторът на химна на Кирил и Методий, позволил ни да скътаме в сърцето си скъпите спомени и да спрем целия свят, за да гледа нас – с панделките, роклите и белите ризи, сияещите лица и гордостта на челата ни, понесли в ръцете си ликовете на светите братя, а сякаш целия свят – и миналото, и бъдещето – как пеем и маршируваме по шосето. Шосето на истината, на науката и на българщината.
Знаете ли кои са учениците на Кирил и Методий?
Кой е автор на химна на Кирил и Методий?
Тук може да изброим няколко имена. И не защото песента е писана в съавторство, а защото химнът на Кирил и Методий не е един, макар повечето от нас да помнят само последния. Песента „Върви, народе възродени“ – последният химн – е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий на 11 май 1901 година, когато се е чествал по стар стил денят на светите братя.
На следващата година песента се превръща с химн, изпълнен от всички родни училища на празника на писмеността и просветата. Вълнуващият текст на песента, на един от най-светлите химни на българската просвета и култура, прославяща възродения народ и солунските братя, представяща книжовността като път към историческия възход, е създаден от Стоян Михайловски – учител в Русенската мъжка гимназия през 1892 година. Това обаче не е първият текст и първият химн, който прославя светите братя, макар той да остава в историята и него да помним всички. Преди Михайловски други творци са проправили пътя към идеята, че делото на светците трябва да бъде увековечено с химн.
Кои са другите песни, прославящи делото на светите братя Кирил и Методий?
„Български звезди от Солун“ е името на първия български химн, прославящ делото на Кирил и Методий, написан в средата на XIX век, а името на автора му е Стоян Робовски - учител, революционер, писател. След него в град Елена Иван Момчилов – основателят на класното училище в този град, пише текста на втория химн, посветен на светите братя, а после други двама големи българи от същия град – учителят от същото училище Йордан Ненов и Иван Кършовски – възпитаник на училището – също дават своя принос във възхвалата на Кирил и Методий и записват имената си в историята като отговор на въпроса кой пише текста на химна на Кирил и Методий.
Вярно ли е, че братята Кирил и Методий са от български произход?
Авторът на последния химн за светите братя – Стоян Михайловски
И все пак, когато се вълнуваме кой е авторът на този светъл химн, обикновено визираме човека, написал текста на химна, който познаваме, пеем, помним и слушаме и днес „Върви народе, възродени“. Негов автор е Стоян Михайловски. Стихотворението, по което е създадена песента, има 14 строфи, от които и до днес се пеят и знаят масово само първите 6, по-рядко и последните 2, но останалите тънат в забрава и сме сигурни, че мнозина не са ги чували и не знаят за тях.
Целият текст на химна на Стоян Михайловски може да откриете в списание „Мисъл“, брой 9-10 от 1982 година, където е публикуван за първи път. Под него стои датата 15 април 1892 година и града – Русе. През XX и XXI век химнът, посветен на светите братя Кирил и Методий, се възприема ведно и неразделно от мелодията на Панайот Пипков като песен, но всъщност това е било стихотворение, създадено от Стоян Михайловски и превърнало се в химн в прослава на просветата, културата, книжнината и святото дело на светите братя.
