Днес ще ви разкажем историята на едно от най-младите селища в България. Въпреки че възниква в края на българското Възраждане, това място има дълбоки корени, датиращи още от римско време. В своята нова история за кратко носи името на Александър Батенберг. Открийте повече за историята на град Димово.
Историята на град Димово
Димово е един от най-малките градове в България, разположен в най-северозападната част на страната, на около 40 км от Видин. Въпреки че Димово е основано като селище едва през втората половина на 19 век, неговата история датира още от римско време.
Римската история на Димово
Много данни свидетелстват, че по време на Римската империя тук е съществувало селище. Те се свързват със стария масивен мост, запазен в околностите на Димово, както и с останките от малка римска крепост. Особено показателни са запазените керамични съдове, които датират от времето на римското господство. Не е ясно каква е била точно функцията на крепостта край Димово, но най-вероятно тя е била част от охранителната система на империята по североизточната ѝ граница.
Създаването на съвременното селище Димово
Интересното в историята на това селище е свързано с народността на черкезите - кавказки народ с ислямско вероизповедание. След превземането на Кавказ от Руската империя в периода 1862-1864 г., много от черкезите бягат в Османската империя. Султанът решава да не ги концентрира само в Мала Азия и ги разселва из империята. Част от черкезка общност се установява на няколко места в околността, създавайки село Османие, което е прародител на днешното Димово.
Успешната Освободителна война през 1877-1878 г. води до бягството на черкезите обратно в рамките на Османската империя. На тяхно място започват да се заселват българи от съседните планински села и бежанци от Одринска Тракия. Естествено, това води и до промяна на турското име на селището.
Бързица/Бързици
Това е първото българско име, дадено на селището, и е свързано със заселването на бежанци от Одринска Тракия. Интересен факт е, че наблизо възниква още едно селище – Бързица, което впоследствие се слива с първоначалното и така се появява новото име – Бързици.
Александрово
Това е новото име на селото, свързано с посещението на княз Александър Батенберг. През май 1881 година, князът пътува към град Видин и по пътя спира в местността Доброглед. Там той е посрещнат с изключително гостоприемство от местното население. Очарован от топлото посрещане и запазвайки прекрасни спомени от срещата, князът решава да даде своето име на селото, което впоследствие е прекръстено на Александрово.
Влайково/Княз Александрово
Това са следващите две имена, които селището носи през годините. През 1936 година, по предложение на Министерството на железниците, Александрово сменя името си на Влайково в чест на писателя Тодор Влайков. Основната причина е необходимостта от разграничаване от други селища със същото име — общо шест на брой. Местното население не приема добре това решение и организира сериозни протести. В резултат на това се постига следния компромис - името Александрово се запазва, но към него се добавя титлата княз, ставайки княз Александрово, за да се отличава от останалите пет селища със същото име.
Димово
През 1951 година, селището отново сменя името си, този път в чест на известния местен комунистически деец Живко Пуев, познат под псевдонима Димо. Развитието на селището продължава във възходяща посока и през 1969 година вече получава статут на град.
