Цар Филип Македонски виждал, че неговият син Александър е упорит по природа и когато се ядосвал, не се поддавал на никакво насилие - но с разумни думи лесно можело да бъде убеден да вземе правилното решение. Затова царят в 343 г. пр. Хр. поканил Аристотел, ученик на Платон и най-известният сред гръцките философи, да учи сина му. За занятия, уроци и беседи той отредил на Аристотел и Александър местност до град Миеза, посветена на нимфите – недалеч от Пела, столицата на древна Македония. Заниманията се провеждали в горичка под формата на диалози по време на разходки.
Аристотел учел Александър на география и другите общообразователни науки, преподавал му принципите на най-новата хуманистична философия на времето. Много внимание било отделено на развитието на ума на бъдещия владетел. Под ръководството на Аристотел Александър изучавал също основната структура на растенията и животните, както и етика. Бъдещият цар се интересувал най-много от медицина и то не само от абстрактната страна на тази наука, но се притичвал на помощ на болните си приятели, предписвайки им различни методи и режими на лечение.
Като цяло Александър бил по природа склонен да изучава науки и да чете книги. Той вярвал и често казвал, че четенето на „Илиада“ е най-доброто упътване за постигане на военна доблест. Винаги носел със себе си копие на епопеята на Омир, редактирана от Аристотел – нощем я държал под възглавницата заедно с кинжала си. Даже, тъй като по време на походите си в дълбините на Азия нямал други книги под ръка, заръчал да му изпратят „История на Сицилия“ на историка Филист, пиесите на Еврипид, Софокъл и Есхил, както и дитирамбите на Телест и Филоксен.
Благодарение на интереса на учителя си към външния свят и природните науки, се предполага, че по едно време Александър успял да сглоби водолазен звънец, с който оставал дълго под водата. От една страна, Аристотел насърчавал огромната му амбиция и неговото желание да завладее целия свят, разпространявайки гръцката култура и образование - а от друга страна, го учел да усмирява буйния си характер и да овладява емоциите си, за да постига това, което иска.
Какво трябва да знаете за Александър Македонски и неговата мистериозна смърт
Аристотел преподавал на бъдещия завоевател седем години преди възкачването му на трона, и дълго време след това се радвал на неговата пълна подкрепа. Така Александър придобил знания за управлението на държавата и се запознал със „скрити“ науки, които философите преподавали само устно. Македонецът искал да надмине всички хора не само по сила, но и по знания. Когато били публикувани книгите на Аристотел, той даже упрекнал учителя си, че публикува философски учения, които трябвало да останат тайни за непосветените.
Години по-късно обаче, както пише Плутарх, пътищата им се разделили. Някои историци предполагат, че причината било мнението на Аристотел за „тиранията“ - подобно на своя учител Платон, който дори писал в диалога си „Държавата“, че: „Всяка демокрация рано или късно води до тирания!“, така и той се отнасял негативно към едноличната власт. Така приятелството им избледняло, но никога не се превърнало във вражда. Може би именно благодарение на Аристотел Александър Велики е запомнен не като тиранин, а като пълководец и благороден владетел.
Александър винаги се възхищавал от Аристотел и казвал, че дължи на Филип живота си, а на Аристотел - че живее достойно.
