Коледа се празнува на 25 декември и е едновременно свещен религиозен празник и световен културен и търговски феномен.
В продължение на две хилядолетия хората по света я отбелязват с традиции и практики, които са едновременно религиозни и светски по своята същност. Християните празнуват Коледа като годишнина от рождението на Исус от Назарет, духовен водач, чиито учения са в основата на тяхната религия. Популярните обичаи включват размяна на подаръци, украса на коледни елхи, посещение на църква, споделяне на ястия със семейството и приятелите и, разбира се, изчакване пристигането на Дядо Коледа, разказва БГНЕС.
Как се появява Коледа?
Векове преди появата на Исус, ранните европейци празнували светлината и раждането в най-тъмните зимни дни. Много народи ги отбелязвали по време на зимното слънцестоене, когато най-лошата зима била зад тях и те можели да очакват по-дълги дни и часове слънчева светлина.
В Скандинавия празнували Юле от 21 декември, зимното слънцестоене, до януари. В знак на признание за завръщането на слънцето бащите и синовете донасяли вкъщи големи трупи, които подпалвали. Хората пирували, докато трупите изгорят, което понякога отнемало до 12 дни. Норвежците вярвали, че всяка искра от огъня представлява ново прасе или теле, което ще се роди през следващата година.
Краят на декември бил идеалното време за празнуване в повечето райони на Европа. По това време на годината повечето говеда бивали заклани, за да не се налага да се хранят през зимата. За мнозина това било единственото време от годината, когато имали запас от прясно месо. Освен това повечето вина и бира, произведени през годината, тогава вече били ферментирали и били готови за пиене.
В Германия хората почитали езическия бог Один по време на празника в средата на зимата. Германците били ужасени от Оден, тъй като вярвали, че той извършва нощни полети по небето, за да наблюдава хората и след това решава кой ще живее или загине. Заради неговото присъствие много хора избирали да останат по домовете си.
В Рим, където зимите не били толкова сурови като тези в далечния север, се празнувал Сатурналии - празник в чест на Сатурн, богът на земеделието. Започвайки през седмицата, водеща до зимното слънцестоене и продължавайки цял месец, Сатурналии е хедонистично време, когато храната и напитките са в изобилие и нормалният римски обществен ред е обърнат с главата надолу. В продължение на месец робите ставали господари. Селяните командвали града. Никой не ранотел и училищата били затворени, за да могат всички да се включат в забавлението.
Празнувал се и рождения ден на Митра, богът на непобедимото слънце, на 25 декември. Смятало се е, че Митра, бог-младенец, е роден от скала. За някои римляни рожденият ден на Митра бил най-свещеният ден в годината.
В ранните години на християнството Великден е бил основният празник; раждането на Исус не се е празнувало. През 4 век църковните служители решават да обявят раждането на Исус като празник. Въпреки че някои доказателства сочат, че раждането му може да е настъпило през пролетта, Папа Юлий I избира 25 декември. Обикновено се смята, че църквата е избрала тази дата в опит да приеме традициите на езическия фестивал Сатурналии. Първо наречен Празник на Рождество Христово, обичаят се разпространява в Египет през 432 г. и в Англия до края на VI век.
До Средновековието християнството в по-голямата си част замества езическата религия. На Коледа вярващите посещавали църква, а след това празнували буйно в подобна на карнавал атмосфера.
В Америка Коледа била обявена за федерален празник едва на 26 юни 1870 г.
От началото на 1800 г. американците изградили своя собствена коледна традиция, която включвала сглобяване от много други обичаи като украсяване на дървета, изпращане на празнични картички и подаръци.
Кой е измислил Дядо Коледа?
Легендата за Дядо Коледа може да бъде проследена до монах на име Свети Никола, който е роден в днешна Турция около 280 г. Св. Никола раздава цялото си наследено богатство и пътува из провинцията, помагайки на бедните и болните, ставайки известен като защитник на деца и моряци.
Свети Никола за пръв път навлиза в популярната култура в края на 18 век в Ню Йорк, когато холандски семейства се събират, за да почетат годишнината от смъртта на „Sint Nikolaas“ (холандското име на Свети Никола) или накратко „Sinter Klaas“. „Дядо Коледа“ получава името си от това съкращение.
През 1822 г. епископ Клемент Кларк Мур написва коледно стихотворение, наречено „Разказ за посещение от Свети Никола“. Стихотворението изобразява Дядо Коледа като весел човек, който лети от дом до дом на шейна, задвижвана от елени, за да достави играчки.
Емблематичната версия на Дядо Коледа като весел мъж в червено с бяла брада и чувал с играчки е увековечена през 1881 г., когато политическият карикатурист Томас Наст прибягва до стихотворението на Мур, за да създаде образа на Стария Свети Ник, познат ни днес.
Рудолф, „най-известният елен“, е плод на въображението на Робърт Л. Мей през 1939 г. Копирайтърът написва стихотворение за северните елени, за да привлече клиенти в универсалния магазин "Монтгомъри Уорд".
