Днес ще ви разкажем повече за една наистина необикновена личност. Става въпрос за лице на име Али Рефик. То със сигурност не е познато на широката ни аудитория, но това е единственият етнически турчин, който е част от българското опълчение по време на Освободителната война и извършва поредица от подвизи в името на свободата на страната ни. Ето повече за този необикновен човек:
Кой е Али Рефик
Още: Почетохме паметта на над 500 медици, загинали в Руско-турската война (СНИМКИ)
За него няма много информация, но това, което се знае със сигурност е, че е роден през 1851 година в днешното село Богдан, община Карлово. Интересното е, че се приема, че е от богат род, тъй като баща му е известен търговец в района. Има още трима братя, но явно показва качества още от малък и поради тази причина е изпратен в Цариград, за да продължи образованието си и да помага за в бъдеще в търговската дейност на семейството си.
Малко по-късно бива мобилизиран в турската армия и служи във Видинската крепост. Тук вече наистина няма как да знаем какво със сигурност се случва с него, но явно там той става свидетел на поредица от насилнически действия срещу по-младите войници от страна на по-висшите ръководители. Дали върху него е упражнено такова - най-вероятно е така, но няма доказателства за това. Със сигурност се знае, че това води до неговото бяство на север от река Дунав в посока Влашко. Там той се сприятелява с българската революционна емиграция, в това число с хора споделящи идеите на Васил Левски, които очевидно оказват положително влияние върху неговото разбиране за живота. Там той разбира, че движението не е само за свободата на българите, а за всички етноси, които са били потискани в рамките на Османската империя. Това го кара да приеме тази кауза като своя и да вземе участие в поредица от конфликти.
Участие в поредица от войни
Сръбско-турска война 1876
Още: Има само едно населоно място с буквата "Ъ". Знаете ли кое е то?
При започването на Сръбско-турската война от 1876 година, той се записва като доброволец в корпуса на руския генерал Черняев. Той(Черняев) остава в нашата история поради факта, че е споменат в химна "Шуми Марица". Той е написан от друг доброволец в корпуса - Никола Живков, който възхвалява смелостта на руския генерал. Али Рефик се проявява в изключително позитивен план в боевете със своите единоверци. Смята се, че лично старият български воевода Панайот Хитов изразява възхищението си от неговата храброст.
Руско-турска война 1877-1878
Той е един от първите записали се доброволци в българското опълчение. Полага клетва под Самарското знаме и бива разпределен под командването на подполковник Павел Калитин. Проявава изключително геройство в боевете при Стара Загора и Шипка. Известен е с това, че рискува живота си, за да помогне на другаря си Константин Везенков(част от рода Везенкови, на който наследници са фамилията ни известни баскетболисти) по време на боя си днешното село Везенково. Там българските опълченци са изпратени в началото на 1878 година, за да спрат издевателствата на турския башибозук върху местното население. Те попадат на засада и д-р Константин Везенков бива тежко ранен. Али Рефик успява да го спаси от врага, но раните му са толкова тежки, че той не успява да се възстанови и напуска този свят в края на 1878 година. Заради тези си гериочни действия, Али Рефик бива награден лично от Александър II с орден за храброст.
Още: Изложба "Руско-турската война 1877-1878 г. в литографии и ксилографии" представят в Плевен
Какво се случва след войните с него
Знае се, че започва работа в Пловдивската митница(по това време все още част от Източна Румелия). Приема се, че е работил като митническа стражар чак до 1888 година. Няма повече информация за него, но се приема, че напуска този свят до края на XIX век. Единствено има запазен паметник в родното му село на негово име.
Източник: статия на доц. д-р Петър Ненков
Българското опълчение: Спомен за духа, обърнал хода на историята
