Много са владетелите, оставили ярък отпечатък в българската история, чиито дела помним и днес. Някои се помнят с победи на бойното поле и превземане на нови земи, други - с разцвет на културата и писмеността.
Знаете ли кой български владетел е управлявал най-дълго?
Цар Петър
Синът на Симеон цар Петър управлява България цели 42 години - от 927 до 969 г. Освен че е най-продължително управлявалият цар, Петър е известен и като един от двамата български владетели, канонизирани от Българската православна църква за светци. Другият владетел, канонизиран за светец, е цар Борис I.
Кой е последният цар на България?
Миролюбецът
Петър е втори син на цар Симеон Велики от брака му със сестрата на болярина Георги Сурсувул. Не е ясно защо Симеон предпочита него за наследник на трона, а не първородния си син Михаил.
Петър застава на престола в много трудни времена, когато страната е изтощена от продължителните войни с Византия. Част от болярите искат продължаване на войните и постигане заветната цел на Симеон - превземане на Константинопол. Други искат мир и стабилизиране на държавата.
Тъй като младият владетел е непълнолетен, под влияние на вуйчо си, той предприема военни действия в Тракия срещу Византия, превземайки крепостта Виза. Целта на цар Петър е по-скоро да постигне благоприятни позиции за мирни преговори. Българска делегация начело с Петър е посрещната във византийската столица от император Роман Лакапин.
Подписан е дългогодишен мирен договор, скрепен с брак между Петър и принцеса Мария - внучка на византийския император. Византия за първи път признава титлата “цар” на българския владетел, както и патриаршеска титла на българския архиепископ. Преславският архиепископ Леонтий става първият български патриарх, което е голямо признание за България.
Бунт срещу цар Петър
Управлението на цар Петър не се приема от всички в държавата. През 928 г. по-малкият му брат Иван организира заговор, но е заловен. Две години по-късно по-големият му брат Михаил вдига въстание в поречието на Струма, но умира внезапно и въстанието е потушено.
Всички тези вътрешни междуособици отслабват управлението на държавата. Съседните страни се възползват от липсата на военната сила от времето на Симеон. През 930 г. плененият сръбски княз Чеслав бяга от Велики Преслав и с подкрепата на Византия вдига въстание, освобождавайки Сърбия от българска власт. През 30-те и 40-те години на X в. от североизток печенегите започват да нападат България. От северозапад се активизират маджарите, които предприемат походи срещу Византия, достигайки Солун и Източна Тракия. Въпреки сключения мирен договор, Византия не оказва подкрепа на България.
През 967 г. българските пратеници отиват в Константинопол да получат годишния данък, но биват изгонени позорно. Новият византийски император Никифор Фока започва открита политика за унищожаване на България.
Между светците и пустинниците
Според историка Константин Иречек в българската история Симеон си “спечелил място в реда на основателите на мощни царства, а Петър - между светците и пустинниците”.
Времето на цар Петър се характеризира с неспирни бунтове, недоволство на народа от разкошния живот на духовенството и аристокрацията и тежки данъци.
Кой е последният цар на Първа българска държава?
Всичко това води до появата на ерес, поддръжниците на която призовават към отказ от светски блага. Впоследствие тази ерес получава в България названието богомилство. Царят предприема първите гонения срещу тази ерес. От България богомилите започват да бягат, като разпространяват учението си по целия Балкански полуостров, стигат дори земите на днешна Франция и Италия.
Цар Петър и Свети Иван Рилски
През X в. се появяват мъже, които се отдалечават от обществото в недостъпни гори, за да живеят като аскети. Сред най-видните от тях е първият български светец Иван Рилски. Според легендата цар Петър изпраща дарове на отшелника под формата на плодове и злато. Иван Рилски приема плодовете, но връща златото с думите “За какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…”. По-късно Иван Рилски изпраща писмо до цар Петър с духовни наставления: “Силата на царя е богатството, но за да се употребява то за оръжие и войска, а не за свое удоволствие, а повече, за бедните и голите, и бездомните”.
Цар Петър получава апоплектичен удар и се оттегля от властта в манастир, където умира на 30 януари 970 г.
