Кой е Аполон
Аполон е бог на музиката, танците, поезията, пророчествата, медицината. Първоначално е бог на растенията, но по-късно отговаря и за стадата и пастирите. Постепенно се развива като бог на лова и дори на смъртта и изцелението. В най-късния се период, Аполон е определен като бог на мъдростта, който носи познание на хората.
Кой български град е бил кръстен на Аполон
Разбира се, отговорът на този въпрос е Созопол
Созопол е разположен на скалист полуостров в най-южната част на Бургаския залив, на 34 км от Бургас. Градът и част от околностите му са дъгообразно обградени от Медни рид - разклонение на рида Босна.
Созопол е най-старият град по Българското черноморско крайбрежие. Подводни проучвания разкриват останки на потънало селище от късния халколит и раннобронзовата епоха в края на V и началото на ІІІ хилядолетие пр.н.е. Открити са керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда.
Аполония
Градът е основан през 610 г.пр.н.е, когато гръцки заселници от градовете Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Според легендата това място е специално избрано, защото финикийските моряци го препоръчват като най-защитеното пристанище по бреговете на Южното Черноморие. Градът е опасан с високи крепостни стени, за да се предпази от врагове. Заради отличното си местоположение, още през първите векове колонията достига забележителен разцвет и бързо се превръща в търговски център за мед, вълна, вино, зехтин, платове, керамика, бижута. Превръща се в полис (град-държава), преименуван на Аполония. По това време съществуват много градове с подобно име, затова към него е добавено и името Понтийска, което в превод означава Черноморска.
Защо градът е кръстен на Аполон
Предполага се, че името е избрано от преселниците от йонийските полиси Милет и Фокея при подготовката на експедицията им. Освен че моряците са водени от волята на делфийската жрица Пития, техният стремеж е с благоволението на нейния повелител бог Аполон да достигнат нови брегове. В началото на V в.пр.н.е. в градския храм се издига колосална 13-метрова бронзова статуя на Аполон Лечител, изваяна от прочутия скулптор Каламис. Точното местоположение на храма на Аполон днес не е известно, но се предполага, че е било някъде около остров Кирик.
Елинистическа епоха
Още в първите векове на съществуването си полисът (град-държава) достига забележителен разцвет - сече собствени монети и контролира обширна територия по крайбрежието от Анхиало (днес Поморие) на север, на юг до Тениада (днес Инеада, Турция). Върху аполонийските монети от края на V-II в.пр.н.е. неизменен символ е котвата. Градът се утвърждава като първостепенен посредник в търговията между Древна Тракия и Елада. Основен източник на богатства са рудните залежи на Странджа, естествено защитените пристанища и солниците на Анхиало. В града се издигат храмове на Зевс, Дионисий, Посейдон, Афродита Сирийска, Хеката и др.
Градът устоява на македонската инвазия по времето на Филип II, Александър Велики и Лизимах, като запазва своята независимост. В края на III - началото на II в.пр.н.е. Аполония води успешна война за солниците на Анхиало с вечния си съперник дорийската Месембрия (днес Несебър). В тази война надделяват аполонийците с помощта на съюзния флот на Истрия (античен град на устието на река Дунав, днешна Румъния).
Край на разцвета на Аполония
През 72 г.пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, с което се поставя край на политическия и икономическия му възход. Аполония е завладяна, разграбена и опожарена от легионите на Марк Лукул. Римляните отнасят в Рим прочутата статуя на бог Аполон като най-ценен военен трофей и я поставят на хълма Капитолий.
След обявяването на Тракия за римска провинция през 45 г., Аполония продължава да съществува като важен пристанищен град, но никога не достига предишната си слава и разцвет. След приемане на християнството за официална религия в Римската империя през IV в. градът е наречен Созополис - град на спасението.
Созополис
Градът придобива облика на важен административен и епископски център. Изградени са много нови християнски храмове. Положени са основите на манастира на остров “Свети Иван”, в който са поставени мощите на Свети Йоан Предтеча.
След създаването на Българската държава през 681 г., черноморските градове, в това число и Созопол, остават в границите на Византийската империя. През 812 г. градът е превзет от войските на хан Крум и включен в пределите на Средновековна България.
През XI - XIV в. значението на града като търговски, религиозен и културен център нараства. Византийските хронисти споменават Созопол като богат “многолюден” и гъсто населен град. Построяват се много църкви и манастири.
През 1352 и 1366 г. градът е завладян и ограбен от генуезците и рицарите на Амадей Савойски.
Средновековният град достига своя разцвет по време на управлението на Тодор Светослав и Иван Александър.
През 1453 г. градът попада под османска власт. Голяма част от големите храмове са сринати и на тяхно място са построени малки параклиси, които съществуват и днес.
През Възраждането се строят постройки от дърво и камък, в т.нар. черноморски архитектурен тип. Градът губи многовековната си слава и посреща Освобождението като малко рибарско селище.
Днес Созопол е част от 100-те национални туристически обекта и много популярна дестинация заради уникалното съчетание от море, красива природа и древна история.
