Наричан славянски език, поставил основите на църковнославянския, старобългарският е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Познат е с различни имена, използвани от различните изследователи, сред които старославянски, старословенски, като името, с което е останал и най-познат днес – старобългарски език – е дадено от Юрий Венелин, Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер, открили приликата между славянския и българския език. Именно тази прилика е причината да се нарича освен старобългарски и старославянски език.
Следва да се има предвид обаче, че това не е нито общославянски книжовен език, нито праславянски език, както и че най-коректното, почиващо на доказателства и научно обосновано наименование на този език, наричан по десетки начини, е само „старобългарски език“.
Многозначни думи в българския език - внимавайте с употребата
Старобългарският е изиграл важна роля за появата и развитието на езика, който използваме днес. Редица старобългарски думи в съвременния български език са ежедневна част от речта ни, без дори да подозираме за стария им произход. Удивително е как този стар език, третият след старогръцкия и латинския, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението и администрацията, език, на който творили литература и поезия, остава жив чрез старобългарските думи в съвременния български език, които използваме и днес.
Като всеки език, произлизащ от народа, и старобългарският е търпял развитие и промени, за да отговори на нуждите. Така се стига до:
- Прибавяне на нови значения към вече съществуващи такива на част от думите.
- Прибавяне на заемки към езика – на чужди думи от чужди езици, за които няма родна дума.
- Измисляне и прибавяне на нови думи към езика. Именно сред тези нови старобългарски думи откриваме и онези, които и днес използваме в съвременния български език.
Старобългарски думи в съвременния български език
Повечето българи не подозират, че едни от най-употребяваните в ежедневието думи днес всъщност са наследени от старобългарския език и възникнали именно като част от него. Старобългарски думи в съвременния български език са:
- благодаря,
- благодетел,
- благодат,
- безсмъртие,
- лицемер,
- невъзможно,
- милосърдие,
- болен,
- брада,
- веселие,
- вход,
- венец – от „венець”
- вяра – от „вера”
- глава,
- глас,
- гнездо,
- гора,
- гроб – от „гробъ”,
- грозен – от „грозьнъ”, което на старобългарски обаче значело ужасен и страшен и не е било свързано с физически възприятия за красота, както е днес,
- гордост – от „гръдость”,
- греховен – от „греховьнъ”,
- двор – от „дворъ”,
- дебел – от „дебелъ”,
- длъжник – от „длъжьникъ”,
- доблест – от „добльство”,
- дом – от „домъ”,
- доброта,
- достойно – от „достоино”,
- душа – от „доуша”,
- дружба – от „дроужьба”,
- държава – от „дрьжава”,
- дърво – от „дръво”,
- дъжд – от „дъждь”,
- дихание – от „дъхание”,
- единство – от „единьство”,
- желание – от „желание”,
- жена,
- живот – от „животъ”,
- жертва – от „жрьтва”,
- звезда,
- завещавам – от „завещавать”,
- любов,
- молитва,
- молба,
- мост,
- мрак,
- народ,
- родител,
- роса,
- свиня,
- свобода,
- село,
- сестра,
- сила,
- скръб,
- стар,
- страдание,
- страна,
- спасение,
- сътворение,
- човек,
- чест,
- хляб,
- щастие
- недоумение и др., които използваме ежедневно, без да подозираме произхода им
Топ 20 думи с преносно значение в нашия език
Прави впечатление, че някои думи, наследени и останали в езика ни от старобългарския език, са непроменени, докато при други се забелязва малка промяна, включително и в значението, с което се използват.
Любопитни са и старобългарски думи, които използваме днес в разговорната реч и литературата, в творчеството, тъй като придават колорит. Със сигурност сте срещали приказка или разказ, в който Малък Сечко задухал и довел студовете и бурите или си стегнал кожуха, за да си ходи и за да отстъпи място на слънцето. Всъщност Малък Сечко не е име на литературен герой или измислено от творците, а названието на месец февруари на старобългарски език. Подобна е и историята за Голям Сечко – така наричали на старобългарски език месец януари.
Така в езика и днес, богат и пъстър, откриваме и частички от корените си чрез старобългарски думи, използвани в съвременния български език.
