Днес в света няма нито един човек, който да носи титлата „генералисимус“ - нейният мащаб е твърде голям, затова и достойнствата на носителя й би трябвало да са значителни. Може би затова малцина знаят, че историята познава около стотина генералисимуси, при това от различни страни, и то най-неочаквани:
- Франция – 23 генералисимуса
- Британската империя – 6
- Свещената Римска империя и Австрийската империя -14
- Русия и СССР – 9
- Швеция – 5
- Испания – 6
- Мексико – 5
- Османската империя – 9
- Японската империя – 3
- Китай – 6
Генералисимуси са имали още: Дания, Прусия, Бавария, Португалия, Полша (Реч Посполита), Венеция, Колумбия, Корсика, Венецуела, Перу, Гърция, Сикхската държава, Куба, Никарагуа, Доминиканската република, Бразилия, Филипините, Северна Корея, Манчжуо-го.
Първоначално само член на управляващата династия можел да стане генералисимус. Никога обаче не е имало единни правила за присвояване на тази титла.
За пръв генералисимус в историята се смята братът на френския крал Шарл IX - Анжуйският херцог, който по-късно става крал Анри III (1551 - 1589). Той получил титлата на 18-ия си рожден ден и все още не се бил доказал на бойното поле – така, че бил по-скоро декоративен генералисимус. Въпреки това, мнозина носели титлата по право, спечелвайки я в ожесточени сражения. Ето някои от тях.
Ким Чен-ир бе посмъртно обявен за генералисимус
Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо (Франция)
На известния кардинал титлата генералисимус е присъдена от крал Луи XIII за превземането на Ла Рошел, крепост на хугенотите, подкрепяни от Англия. По заповед на Ришельо била построена мощна дига, която блокирала града откъм морето. На 28 октомври 1628 г. градът капитулирал. От 27 хиляди жители само 5 хиляди останали живи. Ришельо се отнесъл доста благородно с оцелелите. Той не преследвал онези, които се заклели във вярност на краля. Благодарение на тази политика до 1630 г. религиозното напрежение в страната било премахнато и войните – прекратени.
Чан Кай-ши (Китай)
Увлечен от революционните идеи в младостта си, Чан Кай-ши се подготвя да прекара живота си в борба и получава сериозно военно образование - в Китай и след това в Япония. По време на японската окупация на Китай неговата партия Гоминдан и комунистическата партия били принудени да обединят силите си пред общия враг. В 1949 г. той се оттегля на Тайван, създавайки алтернативна Китайска република. През 1975 г. генералисимусът умира от бъбречна недостатъчност.
Франциско Франко (Испания)
Франко е авторитетен военен, но отначало практически лишен от политически амбиции. Той печели гражданската война 1936-37 г. и след това ловко маневрира. Не бърза да изпрати войски в помощ на нацистите с изключение на прословутата доброволческа Синя дивизия, която участва в блокадата на Ленинград. Също така евреи и военни от страните от антихитлеристката коалиция се укриват безпрепятствено на испанска територия. Всичко това му дало възможност да остане на власт в следвоенния период. Режимът на Франко не бил нито мек, нито прекалено свиреп - той екзекутирал врагове и жестоко преследвал комунистите, но позволил на наследниците на Бурбоните да възстановят монархията и извел Испания от икономическата криза.
Йосиф Сталин (СССР)
Дебатите за големия личен принос на Йосиф Сталин за победата на СССР над нацистка Германия вероятно ще продължат още дълго време. Крайните позиции изглеждат очевидно погрешни. Истината е някъде по средата. Сталин се чувствал лично отговорен за хода на войната, затова се опитвал лично да участва в планирането на военните операции.
Липсвало му военно образование и разбиране на армейската специфика; но са известни случаи, когато бивал предубеден за някои свои решения от членовете на Генералния щаб. През юни 1945 г. бил удостоен със званието генералисимус, специално възродено по този повод. Показателно е обаче, че Сталин нито командва Парада на победата, нито го приема, отстъпвайки тази чест на своите маршали.
