Катърите са копитни животни, подобни на външен вид на магаретата. Те не се срещат в дивата природа, защото са изкуствен вид, селекциониран от хората. Първите сходни и взаимно наподобяващи се хибриди - катъри и мулета, се появяват в Средна Азия, по-късно се научили да ги отглеждат в Персия и Египет. Катърите донякъде са по-слаби като сила и издръжливост от мулетата и затова са по-рядко срещани. И днес са разпространени най-вече в Средна Азия.
Всъщност, катър е кръстоска между мъжки кон (жребец) и женско магаре (магарица). Хората са ги отглеждали масово още през Средновековието и са ги използвали като транспортно средство. Днес биват отглеждани три вида: товарни, впрегатни и за езда. Теглото им може да варира от 300 до 500 кг. Женските катъри са доста по-големи и едри от мъжките.
Хората развъждат катъри, защото са сравнително лесни за отглеждане и поддържане. Животните са способни да вършат тежка работа, да обработват земята, да събират големи реколти и да транспортират стоки на дълги разстояния. В същото време те практически не познават умората. При това копитата им не се нуждаят от задължително подковаване, тъй като дори и без подкови не им е трудно да преодоляват каменисти и кални терени.
Хибрид между кои животни е мулето?
Не са необходими специални условия за отглеждането им – достатъчно е сухо помещение, вода и храна. Животновъдите препоръчват периодично почистване на копитата и разресване на гривата. Ако се хранят добре, те могат да понасят всякакви климатични условия без проблеми. Менюто им се състои от сено, трици, пресни плодове (главно ябълки), зеленчуци, свежа трева за паша, бобови растения и зърнени храни. Един катър изяжда 6-8 кг зеленчуци на ден и изпива от 3 до 3,5 литра вода. Малките се нуждаят от поне 3 кг зеленчуци дневно.
Катърите имат както предимства, така и недостатъци. С предимствата всичко е ясно, а основният им недостатък е упоритостта. Естествено, те го получават от майка си – магарицата. Селекционерите отбелязват, че е невъзможно да се предвиди и коригира характера на катърите. Във всеки случай те силно се привързват към грижовен стопанин.
Катърите са стерилни и не могат да се размножават помежду си. Поради тази причина нямат сезони на чифтосване. Все пак, макар и като крайно редки изключения, са отбелязвани случаи женски да раждат. При благоприятни условия катърите могат да живеят до 60-70 години.
Цветът на животното се наследява напълно от майката, като вариантите са твърде разнообразни. Външният вид на катъра има черти, които много напомнят тези на коня. Устройството на тялото и крайниците е идентично с това на конете. Шията е доста масивна и къса, главата - сравнително малка. Като цяло, тялото е силно и набито. Подобно на конете, катърът има грива и дълга опашка.
Макар и по-слаби от мулетата, напълно натоварените катъри могат да изминат голямо разстояние.
Зоолозите идентифицират следните черти на характера на катъра:
- търпение.
- издръжливост;
- спокойствие;
- невзискателен към храна и грижи.
Ако собственикът се грижи правилно за животното, то много бързо се привързва към него и отговаря с търпение и послушание.
Хранене
От гледна точка на храненето, катърът не създава особени проблеми на своите стопани. Трябва да му се осигурят достатъчно белтъчини (протеини), за да може да изгради достатъчна мускулна маса. Какво може да се използва като хранителна основа:
- сено;
- трици;
- пресни плодове - ябълки;
- свежа трева за паша;
- зеленчуци - картофи, царевица, моркови;
- зърнени култури - овес, ръж;
- бобови култури.
