„Бръсначът на Окам“ представлява методологичен принцип, според който простите теории трябва да се предпочетат пред сложните (ако и двете са потвърдени от практиката). Наречен е на монаха-философ от Англия Уилям Окам (1285-1347).
Буквално принципът на „бръснача на Окам“ звучи така: „Човек не трябва да усложнява излишно нещата“. Тоест, да предположим, че нещо е възможно да се обясни по два начина. Първо: чрез размисъл върху субектите (термини, фактори, факти) A, B и C. Второ: чрез субектите A, B, C и D. Ако и двата способа дават еднакъв резултат, значи трябва да се предпочита първото обяснение. Обектът D в този пример е излишен и участието му само ненужно усложнява обяснението.
В тази връзка някои изразяват „бръснача на Окам“ чрез следната дефиниция: „Ако нещо може да се обясни с по-малко, не си струва да се обяснява с повече“.
Днес бръсначът на Окам се разбира като принцип, че ако има много и различни обяснения, които не са в противоречие - тогава трябва да се избере най-простото и най-краткото от тях. Принципът на бръснача на Окам обаче е уместен за обяснения само, когато е възможно да се даде изчерпателен отговор с прости думи. Тоест, когато няма причина да търсим по-сложно обяснение.
Не по-малко интересно е да погледнем бръснача на Окам от страна на логиката. Същността на този принцип е била позната на древните гърци. Принципът на достатъчната причина е използван от Аристотел още през ІV в. пр. Хр. Но, ако е невъзможно да се обясни някое явление или обект с помощта на прости основи - тогава принципът на бръснача на Окам ще бъде неефективен и трябва да потърсим по-сложно обяснение.
Все пак: защо точно „бръснач“? Във философията понятието „бръснач" се подразбира като инструмент, чрез който се изхвърлят (отрязват) слабовероятни и неправдоподобни обяснения. И понеже най-острият инструмент за отрязване е бръсначът с това название бил наречен и инструментът за установяване на истината.
Интересен факт е, че световноизвестният учен Алберт Айнщайн интерпретира бръснача на Окам по свой начин. В неговото разбиране „бръсначът“ изглежда така: „Всичко трябва да бъде опростено до момента, в който ситуацията го позволява - но не повече“.
А ето как езикът на информатиката обяснява „бръснача на Окам“: „Най-правилният алгоритъм е онзи, който има най-малка дължина“. Днес това се използва от търговците, които се стремят да измислят кратък, но смислен слоган за своите продукти. От българската политическа практика като пример за алгоритъм, изграден върху принципа на „бръснача на Окам“, можем да приведем прословутия слоган на една от нашенските предизборни президентски кампании: „Той е!“.
Интересен пример за двойствеността на бръснача на Окам е известен още от времето на Платон, който казал на учениците си: „Човекът е животно с 2 крака, но без пера”. Чувайки това определение, Диоген оскубал перушината на един петел и го донесъл в Академията, за да покаже нагледно платоновия „човек". Тогава Платон добавил: "И с плоски нокти!"
„Бръсначът на Окам“ винаги може да ни е полезен, когато почувстваме, че нещо е по-сложно, отколкото е необходимо.
