На Васильовден се припокриват, всъщност, три празника: чисто светският Нова година, религиозният – когато се чества паметта на свети Василий Велики, и част от периода на т. нар. сред народа „Мръсни дни“. Конкретно, що се отнася до „Мръсните дни“, вечерята на Васильовден е позната като „Втора кадена вечеря“ - тогава трапезата, както и на Бъдни вечер, непременно трябва да се прекади, защото битовото поверие (повечето етнографи смятат, че подобни вярвания са дълбоко вкоренени сред народа ни остатъци от езическите времена, преплетени с християнския ритуал „прекадяване“) гласи, че това е средство и начин „нечистите“, лоши и зли сили да бъдат прогонени от съответната къща, от нейните обитатели, от добитъка и от реколтата през бъдещата година.
Още: Какво задължително се прави на Васильовден за берекет?
Народът ни вярва, че свети Василий пази хората от „уроки“, „зли очи“ и душевни болести, като ни придава сили да надмогнем скръб, тъга и отчаяние. Ето какви поверия трябва да следваме на този свят ден, за да имаме късмет през новата година:
Каква трябва да е трапезата на Васильовден
Прекадяване
Прекадяването се извършва от най-възрастната жена, но не само на трапезата, тя прекадява и цялата къща. На места също тя „кани“ на трапезата свети Васил, като вика името му в комина на огнището.
Самият огън не се гаси до сутринта, а трапезата не бива да се раздига, за да бъде годината сита и богата.
Свинско
Още: Любопитни легенди и обичаи за Васильовден
На самата трапеза трябва да има свинско от закланото за Коледа прасе, също и пача от него – независимо дали ще е течна, във вид на горещ бульон, или, което е по-обичайно, студена във форма на желе.
Баница
Независимо как ще бъде приготвена и с какви продукти, тя е задължителна за васильовденската трапеза. Някъде я наричат зелник, другаде – млин или „булгурник“, но навсякъде в нея се слагат пъпки от дрян; вярва се, че те носят късмет, здраве и радости в семейството.
Пита
Обредната пита - „погача“, играе важна роля в пожеланията за изобилна реколта. Това става, като жената, която я е замесила, след това (непременно с все още набрашнени ръце, преди да се е измила!) излиза на двора и там докосва всяко дърво, за да бъде плодородна започващата година; също кошарите, пчелните кошери и хамбара.
Предсказания и гадаене
Нормално за човешката психология е, когато сме застанали пред някакво ново начало, в случая от чисто календарен тип, да се опитваме да разгадаем какво ни очаква, какви позитивни или, евентуално, рискови житейски ситуация ще ни предложи бъдещето.
Народните обичаи в случая предлагат следните действия:
Още: Празнуваме Васильовден или Сурваки
- въглени
Когато огънят в огнището позагасне и намали силата си, няколко въглена биват нарочени за символи на определени земеделски култури – съответно по това как продължават да тлеят: дали се разгарят или гаснат и колко интензивно протичат тези процеси, се гадае каква ще е бъдещата година за съответните растения;
- лучени люспи
Вечерта пред огнището се оставят 12 люспи от кромид лук, като всяка люспа бива „наречена“ за определен месец, а сутринта по състоянието им се предсказва какъв ще бъде той – добър или лош, за дома, семейството, добитъка и реколтата;
Още: Васильовден и каква трябва да е празничната трапеза
- пъпки от дрян
Това е гадаене конкретно за семейството. Една или няколко дрянови пъпки се „наричат“ поотделно за всеки негов член, хвърлят се в огъня и от начина, по който изгарят, се прави опит да се гадае за здравето или житейските събития (например, женитба), които го очакват през новата година.
- клане на петел
На прага на къщата се коли петел и, докато се мята, по това дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае дали късметът, здравето и богатството ще влязат или излязат от този дом. Слага се на централно място на трапезата, печен на фурна, пълнен с нарязаните му дреболии и с предварително сварен ориз.
