Делфийският оракул представлявал колективен предсказател в храма на Аполон в Делфи, разположен в подножието на планината Парнас в гръцката област Фокида. Според древногръцката митология този храм бил построен от Аполон на мястото на неговата победа над дракона Питон. Номинално главна в храма била жрицата-пития, но всъщност предсказанията се формирали от всички храмови жреци.
В древността оракулът бил много известен и даже често оказвал влияние върху хода на историята. Много исторически личности се обръщали към него за прорицания по различни въпроси. Към отговорите на оракула се отнасяли крайно сериозно, тъй като се смятало, че идват директно от боговете.
В елинския свят практиката хората да се обръщат към боговете била много разпространена. Небесните сили били призовавани по различни поводи, особено когато се повдигали сериозни въпроси. В близост до някои храмове живеели обучени жреци - оракули. Тъй като предсказанията на Делфийския оракул били много скъпи, обикновените хора трябвало да се задоволят с тълкуването на разни скитащи гадатели.
Според древногръцката митология първоначално на мястото на храма се е намирало светилището на богинята Гея. Според легендата, преди да основе своя храм, Аполон убил стража на светилището на Гея - дракона Питон (оттук названието „пития").
В онази епоха, преди да тръгнат на големи военни походи, царе и пълководци идвали при оракула. Те му задавали въпроси, за да узнаят изхода от битките или как войната ще се отрази на държавата. Храмът се посещавал и от огромен брой поклонници. Но само на определени дати и след извършване на очистителни ритуали било възможно да поискате каквото и да било от Делфийския оракул. Питията трябвало да бъде почетена още с жертвоприношение и съответно заплащане. Вътре в светилището имало особено място – адитон, което оставало недостъпно за посетители. Там била поставена златна статуя на Аполон. Под адитона се намирал саркофаг, за който се твърдяло, че съхранява пепелта на дракона Питон.
Пития отказвала да пророкува на хора, извършили престъпления. Преди да отговори на въпросите на посетителите, тя се измивала в Касталския извор, след което слагала лавров венец върху главата си. После дъвчела лаврови листа (познати в България като „дафинов лист“), вдишвала изпарения от цепнатина в скалата, изпадала в наркотичен транс и започвала да мърмори различни фрази, които били „дешифрирани“ от жреците. По този начин се раждали делфийските предсказания.
Известен е случаят с царя на Лидия - Крез, който се подготвял за война с Персия. Питията предсказала, че ако той премине река Халис, ще унищожи велико царство. В резултат царят се зарадвал и тръгнал на поход, но бил победен от персите. Когато разяреният Крез се оплакал на питията, тя отговорила, че пророчеството не уточнява кое конкретно царство ще бъде унищожено. Така излязла суха от водата.
Благодарение на археологическите разкопки е общоприето, че храмът бил построен в началото на ІХ-VІІІ в. пр. Хр., а пикът на популярността му бил периодът от VІІ до V век пр. Хр.
Оракулът в Делфи загубил своето значение през ІV век сл. Хр., когато римският император Теодосий наредил да закрият езическия комплекс.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Оракулът на Александър Македонски
