Fuckup Nights е глобална поредица от събития, която празнува поемането на риск и привества грешките, които допускаме по пътя към растежa. Всеки месец в над 300 града по целия свят, няколко души се изправят пред публика, за да споделят смело своите професионални "провали", цената, която са платили за тях и уроците, които са научили.
24-тото подред издание в София ще бъде на 13.10.2020 с начало 19:30ч.
Свилен Георгиев е главен редактор и издател на списание InGlobo и водещ на подкаста InСтории.
Той ще ни разкаже за бурната история с поне засега щастлив (и, надявам се, отдалечен във времето) край на всичко, което InGlobo символизира. Една история за истински смисъл и нездрава отдаденост, за удовлетворение и самодоволство, преминала през две спирания, две подновявания и смел, и безотговорен скок в дълбоката вода на независимата медия.
Нещо като любов по време на пандемия (без секса по Маркес), благодарение на която всяка голяма трудност тласка героите към трудни, но успешни (дано) решения.
Димитър Коцев – Шошо е представител на биологичен вид, който обитава граничните райони между литературата и киното. Бил е забелязван и от двете страни на границата, но никъде не се е задържал прекалено дълго, за да бъде опитомен и причислен към някоя гилдия. Съюзът на Филмовите Дейци и Съюзът на Българските Писатели независимо един от друг са обявили награда за неговото залавяне. Издирването продължава като в него се е включил и самият Шошо.
Правенето на филми е просто една поредица от провали. Всеки филм започва от нулата и дори хора с огромен опит могат да изглеждат, като първолаци. Шошо за филмa "Маймуна" със своите малки и големи грешки и "Най-вече историята на една маймун капуцин, който се оказва наш единствен шанс за работа - своенравен, мързелив и влюбен Тошко. Разбира се покрай него няколко други детайли, без да се отклонявам твърде много от маймунската тема. А за финал - смяната на оригиналното заглавие "Баща ми, майка ми, сестра ми" с "Маймуна" - вследствие на всички странни обстоятелства, в които снимахме този Тошко Африкански."
Юлия Георгиева е председател на УС на Център за хуманни политики, съпредседател на надзорния съвет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици и отговаря за „Розовата къща“ - единственият нископрагов център за хора с увреждания вследствие на употребата на наркотици в България, който се грижи за хора, обикновено изоставени от всички, само чрез набиране на дарения.
Бивш координатор Застъпничество във фондация „Инициатива за здраве“ и със сериозен опит и изяви в международен план в сферата на наркополитиките и намаляването на вредите.
След 12 години пълна лична отдаденост на каузата за намаляването на вредите, Юлия се оказа на трудовата борса и ѝ се наложи да стартира всичко отначало. Ще ни разкаже за пропадането в мрачните дълбини на пълната професионална несигурност и за липса на мъдрост и примирение, които всъщност я изправят на крака отново и отново.
