Закуската започва в 9. Домашни палачинки, гречка - каша от елда с вид на повръщано, малко хляб и варени яйца. В комбинация с всемогъщия в Русия чай. Хапваме, което може да се яде, и сме в готовност за Сергей- местен водач и гид, който всички гости на Люда са наели, за да покаже чудесата на Олхон.
Серьожа е бурят, който кара раздрънкан Газ и който ни почва от вратата:
- За днес съм ваша майка, баща, шофьор, гид и настойник. Ще ви преведа през чудесата на Северен Олхон.
-А готвач ще бъдете ли, че се връщаме обратно чак в 18.00? - пита групата. - Ще бъда, но елате вие да карате. - отговаря Сергей остроумно. И все пак ние знаем, че и готвач ще бъде по обедно време.
Преди руснаците да завладеят Сибир, около Байкал са живели буряти, в това число и в Олхон. Но те не са коренното население тук. Преди тяхното време други племена са живели на острова.
През 12-14 век монголците завладели райони.
Днес бурятите са около 1 милион. Когато дошли първите руснаци през 17 век, местните ги нарекли мангат- хора брадати.
Буряти живеят и във вътрешна Монголия в Китай. Бурятите са шаманисти и са от една етническа група, заедно с монголците.
В Газел- а освен нас имаше двойка млади руснаци и двойка застаряващо семейство с тройно гражданство, както ще се окаже по-късно.
Малко след Хажур разбитият път се превръща в полигон за изпитание на танкове и центрофуга за човешки телеса. Неслучайно местните го наричат Веселият път. Автомобилите се мятат като риби на сухо, ламарини скърцат, гуми затъват, диференциали издъхват. Докато пъплим, Серьожа на висок глас обяснява за живота, вселената и всичко останало:
- Кога ще се върнем? - пита младата девойка.
-Към 6 вечерта. - отговаря Серьожа.
-А вода за пиене ще има ли?
-Е, в околовръс сме заобиколени от вода за пиене. Водата в Байкал е питейна. Разговорът преминава към храната. Арменският руснак с испанско гражданство: - Най- хубавото агнешко е от Монголия. Сергей: -Кавказкото агнешко е същото.
-Нее, тревата на по-високо е по-мека и променя месото, заключи арменецът. Веселият път свършва, за да започне ГУЛАГ. По времето на Сталин тук е имало трудов лагер. Историята казва, че са пращани мнозина поляци и литовци тук. Днес от ГУЛАГ са останали очертания на няколко здания и вълнолом, на чийто основи черни водни пилета си почистват перата. Разговорът тръгва в друга посока, докато подскачаме като млади зайчи пред лисица в газелата: Имало слух, че Путин продал част от Сибир на китайците да го експлоатират- в това число имало план да постоят тръба от Байкал към Китай. Хората коментират слуховете или действията на Лидерите си без следа на одобрение или негативизъм- някак прагматично, някак примирено.
Олхон е разположен по средата на Байкал-на около 300 км от южния край и на същото разстояние от Северния край. На изток дълбочината е към 1000 м и има очаквания, че при голямо земетресение островът може да потъне.
И ние почти неусетно стигнахме до скалата, наречена Тримата братя. Трима, защото от един масив са се оформили три отделни скали. После достигаме най-северната част на острова. Склоновете се спускат рязко във водата, височината може би е 40 и повече метра.
Шамански стълбове и финтифлюшки има навсякъде, а с тях вървят и милионите монети, разпръснати в околовръст в прахта. Времето е приятно, Байкал кротък. Серьожа ни зарязва, за да приготви обяд, докато ние обикаляме по шаманските свети места.
Борятите през есента колят част от добитъка, готвейки се за дълга и тежка зима, която тук е около 7 месеца. Под ножа минават и конете- тяхното месо се счита за най- чистото.
Водачът ни беше опитвал и кучешко, но потвърди, че той и семейството му не злоупотребяват. На острова живеят лисици, зайци, зубри и дори вълци. Ловът е естествено състояние на борятите и когато сезонът е открит, дивечът подпомага домакинствата.
Серьожа е подготвил масата като за сватба. Чаши, прибори, салати, сладко, мезета. Не сме на края на нищото, а в сърцето на цивилизацията. Гордо пристига и основното-опушена голяма тенджера, в която къкри току що приготвена рибена супа. Обядът е прясно сготвена супа с омул, тънко нарязана сланинка, салата, хляб, много руски бонбони, домашни курабийки и полски чай. Серьожа започна да ни разказва, докато ние лакомо сърбаме ароматната супа, под слънцето на Байкал. Радваме се, че успяваме да опитаме омул на супа, но изпитваме и известно огорчение, че и в Олхон пресен омул на скара няма да намерим.
Бурятите не погребват някого, ако го убие мълния. Това било знак, че нещо не е наред с нещастника. При такива случаи сглобявали дървен сандък, напъхват и трупчето и го оставяли до някое дърво в гората. Дали това беше предупреждение, ако видим дървен сандък в гората, да не го отваряме?
Бурятите също така не пекат, а основно варят- месо, зеленчуци и т.н.
На въпросите ми колко коня има, Сергей отговаря - един табун. Колко крави имаш- имал 12 млекодайни, отделно телета и други- без да каже бройка. Колко прасета- отново мрънкане. Арменецът се изсмива и се обръща към него- той от приходната агенция може да се окаже този българин, внимавай!
Моето обяснение е свързано с шаманизма и фатализма- да не разкрива имането си, за да не погине.
Сергей разказва, че Путин е идвал два пъти в района. За едно от посещенията му са забранили за две седмици каквито и да е активности в Байкал. Обещал асфалтови пътища в Олхон. Това било преди 5 години. Не обещал кога точно ще се случи.
Масата се разтуря и газелата потегля, но историите не секват.
Китай е контролирал дълго време част от Сибир. Сега китайците казвали, че след 50 години така или иначе ще им дадат Сибир.
- Не мисля, - каза бавно арменецът и испански поданик- руската империя каквото покори, никога не дава повече. Ако не броим Елцин и Горбачов.
След богатия обяд и най-северната част бавно захождане към Хажур. По пътя наобратно спираме до бронзово дърво с камбани и няколко изкуствени камъка. Някои от нашите спътници приповдигнато споделя, че чувства особената енергия на дървото. Наречете ме дебелокож, но аз чувствам най- вече особения вкус на създателя на това дърво.
Изпитанието на Веселият път е дважди по-голямо, когато си пълен с истории, впечатления и вкусна храна. Дивото мятане се понася по-трудно, но мисълта за топъл душ те крепи някак си. Подаряваме на Серьожа мускалче и бързаме да отидем до местния магазин, за да се подготвим за домашната вечеря, защото какво е Русия без водка.
Вечерта е специална- Люда ни е приготвила, както следва: Супа пахльобка- телешка супа, ориз с месо Плоф - узбекско ястие и салата с моркови и някакви миришки. Молим за чаши, хляб, масло, малко допълнителни чинии. Ние носим от магазина опушен омул- 2 броя, местна водка, хайвер. Малка печка на дърва кротко пука в ъгъла, навън в селото, спорадичен лай на куче видоизменя за по секунда покоя на Хажур.
Каним младата двойка от екскурзията и наши съседи за по питие, а те с радост откликват, носейки шише уиски. Спътницата му не оставя за дълго с нас и ни пожелава лека нощ. Не минава много време, когато Виталий споделя, че това пътуване за него е мехлем за душата. Преди 3 години разбрал, че жена му изневерява с мъжа на сегашната му приятелка. След месец безрезултатни разговори с любовника, нашият, по професия учител по география, му забил един така, че му счупил черепа. Съдили го, а разбитото му сърце и кариера го докарали до дълбока депресия и медикаменти. Но съдбата обича подобни положения и направила така, че взаимната мъка на измамените съпрузи от двете страни на любовната афера са се превърне в любов. Постепенно той се сближил с жената на любовника и днес правеха планове да започнат начисто, двамата. За да не завърша деня твърде меланхолично, ще спомена, че храната бе изключителна. Непознати и познати вкусове се съчетаваха отлично, нещо, което не мога да кажа за опушения омул. Втората риба подарихме на домакините.
