Мария Тюдор е дъщеря на английския крал Хенри VIII и първата му съпруга, испанската принцеса Катерина Арагонска. Ранният живот на Мери бил хаотичен, тъй като честите повторни бракове на баща й заплашвали както претенциите й за трона, така и самото й оцеляване. Преследването на Хенри за мъжки наследник довежда до раздялата му с Римокатолическата църква, а вярата на Мери я поставя в противоречие с протестантската църква на Англия.
Този сблъсък достига връхната си точка, когато Мери става кралица през 1553 г. и нейните усилия да възстанови римокатолицизма в Англия ще й спечелят прозвището „Кървавата Мери“. Стотици протестанти биват изгорени на клада като еретици, а стотици други биват екзекутирани в резултат на неуспешен протестантски бунт, воден от сър Томас Уайът Младши. Страдаща от поредица от заболявания, Мери умира през 1558 г. на 42-годишна възраст, след като е управлявала само пет години.
Най-трайният принос на Мери към историята би бил нейният злощастен (ако донякъде оправдан) прякор. Според някои източници сместа от водка и доматен сок, често рекламирана като лек за махмурлук, получава името си от нея, въпреки че това е много оспорвано. С още по-тъмен произход е историята за призраци от детството, която предполага, че повтарянето на думите „Кървавата Мери“ в огледалото ще доведе до появата на някакво гадно привидение. Въпреки това нищо не предполага, че делата или нещастията на Мария Тюдор биха вдъхновили вечна злоба към участниците в привикването й.
