Свети Антоний
На 17 януари честваме Антоновден.
Почитаме светеца Антоний Велики. Той е роден в Среден Египет през 251 г. Остава сирак от малък и раздава наследството си, след което се заселил в скална гробница, където при него идват всякакви зверове - змии, скорпиони, лъвове, вълци, мечки. Антоний им се присмял с думите: “Ако бяхте толкова силни, нямаше защо да сте много!”
Когато изрекъл това, всички твари изчезнали и заблестял светъл лъч. Оттам Антоний поел през безлюдната гола планина на Източната пустиня и се заселил в изоставена къщичка. Целият му живот преминал в пост и молитва. Той прекарал 20 години в пълно усамотение в Египетската пустиня, където постоянно го посещавали страдащи и болни хора, с които дълго разговарял. Антоний си изкарвал прехраната, като плетял кошници от палмови клони и ги разменял за хляб. Затова някои го смятат за покровител на кошницарите.
Антоний доживял до 105 години.
Антон и Атанас - братя близнаци
Според легендата Свети Антоний и Свети Атанас са братя близнаци, които изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се отбелязват един след друг и се почитат като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Легенди и поверия за Антоновден
Свети Антоний - покровител на чумата и шарката
В българската народна традиция се вярва, че всички болести се събират на Антоновден. Затова празникът се отбелязва задължително, за да се предпазим от болести. Празникът е свързан с вярването, че свети Антоний е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракса) и изобщо на болестите. Във фолклорната традиция всички тези напасти се наричат “лелички”, “сладки и медени”, оттук и другото име на празника - Лелинден.
Какво се прави на Антоновден?
Приготвят се содени питки без мая, намазани с мед, които се раздават на роднини, съседи и близки за здраве. Задължително питките трябва да се надупчат с вилица, за да не се “надупчат” децата с шарка. Със сладката медена питка трябва да се умилостиви чумата, която обича сладкото.
Една от питките трябва да се остави на тавана и се нарича за “белята, лелята”, така в някои райони наричат чумата.
На този празник се мързелува. Който подхване някаква работа, ще боледува цяла година. Колкото повече човек си почива и си угажда в деня на светеца, толкова по-здрав ще бъде.
Какво да сложим на трапезата на Антоновден?
Какво е забранено на Антоновден?
* Жените не трябва да варят боб, леща, царевица или други варива, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”.
* Жените не трябва да предат. Смята се, че във вълната спи чумата, затова не бива да се докосва.
* Жените не трябва да плетат и да шият. Ако се убодат, раната няма да зарасне лесно и ще разсърдят болестите.
* Мъжете не бива да впрягат добитъка.
* В някои региони на 17 януари не се палят свещи и лампи, за да не тръгнат болестите след светлината из къщата.
Кой празнува?
Имен ден празнуват всички, чиито имена означават “безценен”. От гръцки език “Антон” означава “ценен” или “който увеличава цената”:
Андон, Андонко, Анто, Анко, Антоний, Антония, Антонка, Антонела, Антоанета, Анчо, Дона, Доника, Донка, Донко, Дончо, Доньо, Тони, Тонка, Тоньо, Тончо, Тоня, Тотка, Тотко, Тотю.
Честит празник на всички именици!
