„Имало едно време в Анадола” на турския режисьор Нури Билге Джейлан, който ще бъде гост на фестивала, за да представи лично творбата си и да получи Наградата на София на Столичната община. Филмът бе удостоен с Голямата награда на журито (Grand Prix) на 64-ия МКФ в Кан. Наградата бе поделена с братя Дарден.
Най-новият филм на белгийските режисьори Жан-Пиер и Люк Дарден „Момчето с колелото” разказва за 12-годишния Сирил, изпратен от баща си (Жереми Рение) в сиропиталище за неопределен период, който случайно се запознава с фризьорката Саманта (Сесил дьо Франс) и тя предлага да го вземе в дома си за уикенда...
Братята Дарден, които са два пъти носители на „Златна палма” в Кан (за „Детето” и „Розета”), умеят да заснемат особено въздействащо късчетата реален живот, както и да откриват актьорски таланти. Новата им творба навлиза в една нова жанрова територия – тази на приказката.
Един от най-коментираните филми на 2011 е „Торинският кон“ на иконата на авторското кино Бела Тар, според когото, това ще бъде последният му филм. Освен признанието на критиката на различни фестивали по света, творбата получи и Голямата награда на журито в Берлин 2011. Според мнението на киномани-специалисти, това е филм медитация с особена красота, който е способен да обсеби мислите ти за дълго. Той не е празен, но може би ни среща с празнотата – подобно на бездната на Ницше, която се взира в нас, докато се опитваме да разгадаем тайните й. Унгарският режисьор, сценарист и продуцент Бела Тар, известен с абстрактните си композиции и дълги кадри, е автор на 14 филма и се стреми „да се вслушва в живота”.
„Фауст“ на големия руски кинематографист Александър Сокуров превзе Венеция и спечели „Златен лъв“ за най-добър филм. Това не е традиционна екранизация на безсмъртната творба на Гьоте - легендата за доктора, продал душата си на дявола за любов, знания и богатство, а своеобразен „прочит” на онова, което остава скрито между редовете. Филмът завършва тетралогията на Сокуров, посветена на властта („Молох” – за Хитлер, „Телец” – за Ленин и „Слънце” – за японския император Хирохито). Докато в първите три части мъжете на властта откриват, че въпреки всичко са хора, при това обречени на изолацията на властта, във „Фауст” един обикновен мъж се опитва да се противопостави на естествените човешките импулси, като ги подчини на разума. Филмът се отличава с трудно поддаваща се на описание визуална красота и с неуморна вътрешна динамика, което изисква тотално зрителско внимание и трябва да бъде гледан повече от веднъж.
Венецианският фестивал отличи със Специалната награда на журито още един филм от софийската „Голяма петорка“ – „Твърда земя" (Terraferma) на Емануеле Криалезе. Филмът разказва за вдовицата Джулиета, която живее скромно със сина си Филипо и свекър си Ернесто на малък остров близо до Сицилия. Икономическата ситуация принуждава семейството да се откаже от риболовното си препитание и да превърне дома си в подслон за туристи, което е на път сериозно да обърка живота му. Завръщайки се след петгодишно отсъствие, Емануеле Криалезе („Новият свят”) отново изследва темата за имиграцията, но в различна перспектива и в по-съвременен контекст. Филмът е чудесен пример за това как трябва да се третира една сложна тема, без да се изпада в педантизъм и съхранявайки прекрасния авторски стил, за който допринася въздействащата операторска работа. Определят Криалезе като достоен наследник на италианския неореализъм.
Норвежкият филм Happy, Happy, пълнометражен дебют на Анне Севицки си тръгна с Голямата награда на журито и Наградата за режисура от Сънданс’11. Сюжетът разказва за Кая, която е много развълнувана от идеята да се запознае с новите си съседи. Съпругът и синът й често се обединяват срещу нея и Кая има нужда от приятели, особено ако са съвършена двойка като Елизабет и Серж. Но, както обикновено се случва, илюзиите скоро се разпадат и настъпва момента за неприятни разкрития. За разлика от заглавието си, филмът на Анне Севицки е изпълнен с контрасти и сладкогорчив привкус, както приляга на трагикомедия, в която нищо не е съвсем бяло, освен снежният пейзаж, ширнал се докъдето поглед стига. Happy, Happy ни изненадва със северния си хумор и с музикалните интермедии. Въпреки скромния бюджет и минималистичния декор, филмът постига максимален ефект, напомняйки ни колко често да се преструваш на щастлив причинява болка.
