Може да се стигне до секвестиране на глобените къщи за гости, ако бенефициентите нямат пари или друго имущество, с което да покрият санкцията. Дружествата, които са получили европейски средства, за да ги изградят, но не са изпълнили плана за тях, вече са дадени на Националната агенция за приходите. Това стана ясно на брифинга, който Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент даде вчера.
Оказа се, че България е възстановила 24 млн. евро на европейския бюджет заради констатирани злоупотреби с къщи за гости, построени с безвъзмездни евросредства. Това обаче е за сметка на всички данъкоплатци т.е. през държавния бюджет, каза германският евродепутат Виола фон Крамон-Таубадел. Тя посочи, че това е "болезнено", но и че зависи от българските власти парите да се връщат от виновните, а не от всички.
На работно посещение в България между 11 и 13 април бяха членовете на Европейския парламент от комисията по бюджетен контрол Томаш Здеховски (ЕНП, Чехия), Цветелина Пенкова (С&Д, България), София ин'т Велд (Renew, Нидерландия), Виола фон Крамон-Таубадел (Зелените/ЕСА, Германия), Йоахим Кус (ИД, Германия), Ришард Чарнецки (ЕКР, Полша) и Андрей Новаков (ЕНП, България) като придружаващ член. В делегацията се включиха също представители на Европейската комисия и Европейската сметна палата.
Целта им бе да проучат фактите във връзка с обвиненията в корупция и злоупотреби с публични средства в България и потенциалното им отражение върху финансовите интереси на ЕС.
"Наша задача е контрол върху бюджетните процедури. Това бе основната тема, заради това сме тук. Не бе лесно да се обсъждат някои много важни за нас въпроси като прозрачността и анализ на начина, по който се изпълняват проектите в България, ако има проблеми с ефикасността. Имахме възможност да добием обзорна информация как се харчат, усвояват европейските средства. Тук не говорим за пари на някой от Брюксел. Това са ваши и наши пари. Ние трябва да осъществяваме контрол. Би следвало да контролираме изразходването на всяко едно евро в България. Очакваме българските власти да реализират реални промени в съдебната власт, в системата на прокуратурата. До момента разследванията не са довели до някакви видими резултати", заяви Знеховски.
Неговият призив е за по-голяма прозрачност и анализ на финансираните от ЕС проекти, за непрекъсната и ефективна борба с корупцията в България. "Очакваме българските власти да въведат реални промени в съдебната система и прокуратурата, където досега разследванията не водят до видими резултати", допълни той.
Дискусии били проведени с НПО, разследващи журналисти, с Министерския съвет, МВР, главния прокурор и др. Те показали, че има нужда от допълнително опростяване на системата за европейските средства и че няма нужда от допълнителна бюрокрация.
По думите му борбата срещу корупцията е дългосрочен процес, а промяната няма да настъпи лесно. Не трябва обаче в България да сме по-големи бюрократи от Брюксел.
"С общините обсъдихме въпроса с превантивните финансови корекции, които им се налагат - нещо, което не съм виждал в друга държава. Куриоз. Говорихме за завишаването на цените на много артикули. Не може да се плаща 3 или 4 пъти по-голяма цена на километър път или за трактор, комбайн, отколкото е в Нидерландия или Германия", посочи Знеховски.
Конкретни примери за злоупотреби не бяха дадени, но Цветелина Пенкова каза, че са обсъдили в конкретика казуса с къщите за гости и няколко проблемни проекта, които са публично достояние.
"Последният случай, за който говорихме, беше ларгото. Обсъдихме Барселонагейт, за да получим информация какво се случва по този конкретен казус. Важното е да се очертаят основните проблеми, защо няма наказуемост и какви са оттук-нататък предвидените реформи, за да може да се противодейства", допълни Пенкова.
София ин'т Велд каза, че са провели среща и с главния прокурор тази сутрин, но в сравнение със септември месец, когато пак е била на мисия в България, няма усещането, че е постигнат съществен напредък.
"Има голяма степен на вражда между главния прокурор и други органи, включително и правителството. Бяха отправени критики към парламента, съдилищата и т.н. Не става въпрос за фигурата на главния прокурор, а за това системата да работи", подчерта тя
Ин'т Велд посочи, че комисията по бюджетен контрол не са полицаи, прокурори и следователи. Целта им е да видят дали системата работи. Отчитат като положителни знаци амбицията на редовното правителство за бързи, радикални реформи, но забелязват и съпротивата срещу тях. "Същите притеснения, които имахме през септември за главния прокурор си остават и сега", допълни евродепутатът от Нидерландия.
По думите на Пенкова по никакъв начин европейските средства за България не са застрашени, а направленията, по които трябва да работи страната ни, са четири: съдебна реформа, която да гарантира независимостта и възможност за проверка на прокурорите, включително на главния прокурор; реформа в КПКОНПИ, заради съмнения за липса на реални резултати от дейността й; реформи в Агенцията за обществени поръчки, като едно от ключовите звена, в които се извършват злоупотреби; активна работа и взаимодействие с Европейската прокуратура.
Установени са 8 точки на контакт между Европейската прокуратура и България, като от страната ни досега били внесени 105 сигнала до нея.
"Това не е обичайна делегация. Ние не посетихме нито един проект, финансиран с европейски средства и за който има сигнали за злоупотреба. Мнението, което тук се сформира, беше на базата на няколко срещи в МФ, МВР и МС. Съгласен съм с г-жа Пенкова, че европейското финансиране към България в момента не е застрашено по простата причина, че то още не е получено. Така или иначе, България няма нито една одобрена оперативна програма. В този ред на мисли не е застрашено да го загубим", коментира Андрей Новаков.
По думите му европейските институции буквално са заляти със сигнали от България - до Европейската прокуратура, до ОЛАФ, до Европейската сметна палата.
"Но се оказва, че в повечето случаи липсва реакция от европейските институции по данните, които са изнесени. От една страна сме шампиони по изпращане на сигнали, но явно нещо липсва до степен да се задействат европейските институции, за да се стигне до налагане на санкции или отнемане на европейско финансиране от дадени бенефициенти, или подвеждане под наказателна отговорност на хора, които умишлено са злоупотребили и са откраднали европейски пари", добави той.
Според Пенкова ние трябва да разчитаме на българската система да си свърши работата, но слабото ни звено е в съдебната система и в прокуратурата.
"Не бива да се осланяме и да разчитаме само и единствено на европейски институции да свършат работа, която е в прерогатив на националните органи и власти. Европейската прокуратура е нещо различно, което се надяваме да започне да отчита резултати съвсем скоро", посочи тя.
