Завършените психопати, като този в село Галиче, са непоправими. Това каза за психиатърът д-р Веселин Герев, в коментар на жестокото убийство на 18-годишно момиче. „Този случай е копие на случаите във Велико Търново и Варна отпреди години, също на случаите с убитата журналистка в Русе и с убитото дете в Сливен. Мотивите са едни и същи – абсолютно психопатски. И понеже цялото общество говори за социализация на малцинства, които в повечето случаи включват психопати, аз съм на мнение, че не може тези хора да бъдат приобщени към обществото и да бъдат социализирани, поради простата причина, че са завършени психопати. Те просто нямат мозъчен субстрат, за да може да им се въздейства по някакъв начин и да им се изградят някакъв тип ценности“, коментира д-р Герев.
Той посочи, че съществуват два вида психопати – временни (ситуативни), какъвто е случая с взрива във Варна, и перманентни (пожизнени) психопати, какъвто е случая в село Галиче. „Психопатът е особен тип „крив“ човек, неговата основна жизнена линия се върти около задоволяване на потребности – хранителни , жизнени, сексуални и т.н. Ако на психопата му се яде, той трябва непременно да яде. Ако вие носите храна, може да ви убие, да вземе храната, да се наяде и да си тръгне. Ако съответно му се спи, а вие му пречите, той е склонен да ви пребие, защото иска да спи. Ако има сексуален нагон, склонен е да малтретира който срещне, за да може да го задоволи. Общо взето, става въпрос за липса на каквато и да е психична дейност, на емпатия и на мислене при тези хора. Те са първични, с късосъединителни реакции и общо взето, както Фройд ги е обрисувал, жизненият им цикъл се върти около нагон, задоволяване, нагон, задоволяване…без много премисляне“, посочи психиатърът.
Д-р Веселин Герев коментира, че друг характерен белег на психопата е, че той не търпи отказ. „Той държи на пълно подчинение на набелязаните от него жертви, за да може да си задоволи нагона. И както се казва, психопат не се става за един ден. Нашето общество изгради тези психопати в продължение на 30 години. От една страна, поощрявайки криминалния тип на поведение поради липсата на адекватни наказания при извършване на този тип действия, и от друга страна – чрез тоталната изолация и капсулация, която обществото налага на такъв тип хора, и то по обясними причини“, каза специалистът.
По думите му, страхът е основната движеща сила при психопатите. „Те имат страх единствено за собствения си живот. По никакъв друг начин не може да бъде застрашен, защото е агресивен ,безскрупулен, арогантен и т.н. Ако държавата държи да се справи с психопатите, с всичките им форми и прояви, трябва, колкото и брутално да звучи, да въведе смъртното наказание, което да има превантивна мярка. Тоест, човек да има страх, че ако отнеме живот, ще му бъде отнет живота и на него. Само тогава може нещата да станат поправими. Да не говорим, че институциите изобщо нехаят. Човекът в Галиче има три криминални тежки прояви – пребил е до смърт възрастен човек, пребил е полицай (ако беше нормална държава, полицаят щеше да го застреля още при посягане), и кулминацията – убитата и изнасилена жертва“, коментира още д-р Веселин Герев.
Той добави, че вкарването в затвора на подобни психопати няма да ги доведе до размисъл, а до озлобяване. „Това е и голямата грешка на съдебната система и на законотворците. Няма как да накараш един човек, който не може да мисли – да мисли, и да си даде равносметка какво е направил. Напротив, престоят в затвора ще го озлоби още повече и той ще излезе още по-завършен психопат, отколкото е бил преди това“, посочи Герев.
