Всеки заинтересован може да съди държавата за вреди заради отменени текстове от т.нар. Банков закон на Делян Пеевски (промените в Закона за банковата несъстоятелност, които преди няколко години прокараха Пеевски /все още беше депутат/ и считаният за негов политически говорител Йордан Цонев, и до момента депутат от ДПС). Това твърди адвокат Любомир Владикин, който публикува специализиран материал по темата в "Алтернатива за правни и икономически изследвания".
За какво законодателство става въпрос? Говорим за текстове, които касаят ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ). Конституционният съд ги отмени, със следния основен мотив: всички направени законови промени са въведени заради частен случай, т.е. случаят с КТБ, което е недопустимо.
Отменените разпоредби от закона са следните - чл. 60а (1), чл. 60б (1), (2) и (3), параграф 5 (1), (2), (3) и (4) от Преходните и заключителните разпоредби, параграф 6 (1) и (2) от Преходните и заключителните разпоредби, параграфи 7, 8 и 16 от Преходните и заключителните разпоредби. Един от отменените текстове е следният – противоконституционно е връщането на заличените от квесторите и синдиците обезпечения, учредени от длъжници или от трети лица в полза на КТБ т.е. вече извършени заличавания заради направени прихващания. Всички останали отменени текстове ВИЖТЕ ТУК!
Именно това посочва и адвокат Владикин в анализа си – че с връщането на вече заличени обезпечения, учредени в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ), се възстановява ситуация, която е вече решена по закон в минало време! С други думи – все едно да отидеш в магазина, да си купиш хляб, да го платиш, да си излезеш и магазинерът да те догони и да ти каже, че трябва да платиш още, защото след като си си купил и платил стоката, тя взела, че поскъпнала! "Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица – техни частни правоприемници".
Предвид решението на Конституционния съд обаче, адвокат Владикин обръща внимание на следното: "Правните последици от обявяване на един закон за противоконституционен са свързани със задължението на Народното събрание да уреди последиците от това действието на решението на Конституционния съд спрямо неприключилите правоотношения, включително тези предмет на висящи съдебни производства, както и липсата на възстановително действие спрямо разпоредбите, действали преди изменението или отмяната, които са обявени за противоконституционни". Тоест, парламентът трябва да заработи и да каже какво се прави със случаи, които са се развили, включително в съдебна зала, заради противоконституционен закон. Това до момента на публикуване на материала не се е случило. Не може да бъде прилаган законът, който е действал преди влизането в сила на противоконституционния закон (решение №3 от 28.04.2020, постановено по конституционно дело 5/2019). Депутатите носят отговорност да не приемат противоконституционни норми (според клетвата, която полагат за встъпване в длъжността си съгласно чл. 76, ал. 2 от Конституцията), но отговорността да се обезщетяват хора, фирми, учреждения и т.н. заради противоконституционен закон отива при държавата, посочва адвокат Владикин.
Важен въпрос в случая, който Actualno.com зададе на адвокат Владикин – само ненормативните актове, които са противоконституционни, се отменят от момента, в който са почнали да действат. Нормативните актове се отменят след влизането в сила на съответното решение на Конституционния съд, а не от датата на влизане в сила на противоконституционния закон. Ненормативен акт ли са поправките на Пеевски и Цонев? Според адвокат Владикин – не, защото не става въпрос за закон, който определя общи, принципни положения, какъвто Банковият закон на Пеевски и Цонев не е.
