Проблемите с приложението на новите текстове от Наказателния кодекс (НК), свързани с отнемането на коли на пияни или дрогирани шофьори, стигнаха и до Съда на Европейския съюз (СЕС), съобщи lex.bg. Тези въпроси вече са поставени и пред Конституционния съд (КС), след като още през април Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) сезира КС, но само в частта, в която се предвижда присъждането на равностойността на автомобила, ако той не е собственост на дееца, но не и за отнемането му от пияни и дрогирани шофьори.
ОЩЕ: ИПБ: Конфискуването на автомобили не дава желания резултат
Това стана, след като съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, тъй като е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС.
Освен това според съдията от Велики Преслав, нарушение на правото на ЕС може да има и когато националното право допуска производството за отнемане на автомобил да се развие без участието на трети лица, които също са негови собственици.
Междувременно споровете около приложението на закона добиха обществена популярност и покрай делото срещу Ивайло Цветков-Нойзи, в което съдия Мирослав Петров пък отказа да отнеме колата му, като приложи пряко Конституцията и прие, че текстът от НК ѝ противоречи.
ОЩЕ: "Сериозен прецедент": ЕЦТП с писмо до съда, който не отне колата на Нойзи
Защо се обръщат към Люксембург?
В преюдициалното си запитване съдия Хазарян пише на първо място, че основният спор е за това дали в случая с престъпления по транспорта, извършени от пияни и дрогирани шофьори са приложими Директивата на Европейския парламент за възстановяването и конфискацията на активи, Хартата на основните права на ЕС и Рамковото решение за конфискация на облаги, средства и имущество на престъпления.
И ако това е така, се поставя въпросът пита дали автомобилът, който трябва да бъде отнет, или да бъде присъдена неговата равностойност, представлява средство за извършване на престъплението, съгласно дефиницията на чл. 3, ал. 3 от Директивата. В нея е записано, че „средство на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление.
ОЩЕ: Сезираха Конституционния съд за отнемането на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори
На следващо място съдия Хазарян пише, че според нея само по себе си задължителното отнемане на колата по такива дела е в колизия с правото на ЕС и с принципа за пропорционалността в Хартата на основните права на съюза.
Съдът вижда противоречие с правото на ЕС и в това, че според българското право съпрузите на пияните или дрогирани шофьори, които са съсобственици на колите, подлежащи на отнемане, нямат възможност да участват в делото, в което се решава какво ще се случи със собствеността им. Според правото на ЕС трябва да им бъде осигурен достъп до съд и възможност да защитят правата си. В цитираната вече директива е посочено, че тя зачита и спазва принципите в Хартата и Европейската конвенция за защита правата на човека. В нея изрично е казано, че при обезпечаване и конфискация на имущество се оказва значително въздействие не само върху обвиняемите, но и върху трети лица, които не са обект на наказателното преследване и затова трябва да се гарантира защитата на основните им права.
