След поредните данни за влоговете на политици и магистрати в Корпоративна търговска банка (КТБ), Националната агенция по приходите (НАП) започва проверка за съответствие на доходите на публичните лица в списъците на синдиците. Не е ясно кога ще са готови резултатите и дали ще бъдат оповестени публично.
Разминавания със сигурност има, но дали става въпрос за законови нарушения не може да се каже на сто процента. Синдиците са публикували данни само за максималните суми по депозитите за 5-годишен период - 2009-2014 г., докато декларациите пред Сметната палата са година по година. Това прави невъзможно засичането на движението на сумите, коментира в. "Сега".
Положението с Делян Пеевски поне документално не се разминава драстично от гледна точка собствени пари. В КТБ той е имал на влог две сметки за общо около 20 хил. лв, две за около 350 евро и една за 313 долара. КТБ е отпуснала разрешение за кредит на Пеевски за 25 000 евро и 25 000 долара, задълженията са погасени. През 2010 година в декларацията си пред Сметната палата Пеевски посочва влог от 33 000 лева, формиран от заплата. Този влог нараства до 44 579 лева в декларацията от 2011 година, през 2012 година е вече 61 635 лева, но оттам насетне намалява - 52 756 лева през 2013 година и 17 056 лева през 2014 година. В нито една от декларациите няма вписано задължение на Пеевски за сума от над 5000 лева!
Някои разлики между декларираните депозити пред Сметната палата и изкараните от синдиците на КТБ данни се набиват на очи. Такъв е случаят с евродепутата Николай Бареков. В КТБ той излиза със 718 400 лв. и 1.806 млн. евро (или над 3.531 млн. лв.). Във встъпителната си декларация към Сметната палата към 1 юли 2014 г. той декларира влог в българска банка за 2.6 млн. лв. и още един за 11 700 евро. Сумите са далеч по-малки от вложеното в КТБ, но реално Бареков е задължен да подава декларации пред Сметната палата от 2014 г., така че е възможно да е изтеглил парите си от КТБ преди това. В декларацията си за цялата 2014 г. евродепутатът декларира още 23 800 лв. и 6500 евро с произход заплата, както и 50 хил. лв. в брой.
Влоговете на Иван Костов и жена му също повдигат въпроси. Във фалиралата банка той и съпругата му са депозирали 462 600 лв., 53 800 евро и 161 600 лв. През всичките години от 2009 до 2014 г. обаче подобни суми не са декларирани. През 2009 г. например семейството не е декларирало нищо, през 2010 г. Елена Костова е декларирала 40 хил. евро. На следващата година отново няма промяна в спестяванията на семейството в банки. През 2012 г. бившият премиер пак подава уведомление, че няма промяна, а при напускането на Костов от власт той и жена му имат около 128 хил. лв. в банки. Реално Костов не е декларирал депозити на свое име от 2007 г. до напускането му на парламента през 2013 г., такива големи суми липсват и в предходните 7 години, когато декларациите бяха само на хартия.
Един от най-заможните клиенти на КТБ е бившият депутат от ДПС Веселин Пенев, който е имал спестявания от над 1.095 млн. лева и 214 хил. долара, а съпругата му - 62 500 долара. Те обаче са декларирани пред Сметната палата. Според встъпителната декларация на Пенев като депутат от 2013 г. той и жена му имат цели 8 влога в български банки за над 3.2 млн. лв.
Интересен е и случаят със съдиите в КТБ. Те не носят наказателна отговорност за неверни декларации пред Сметната палата. Рекордьор по спестявания там е военният следовател от Плевен Валери Кръстев, който след закриването на военната прокуратура отива в Окръжната прокуратура във Враца. Той е имал в КТБ влогове за 244 лв., 100 000 лв., 108 204 лв., 108 253 лв., 113 650 лв., 301 696 лв. и 7162 долара. Ако се сумират влоговете, които е декларирал от 2009 г. досега пред Сметната палата, се получава едва 187 500 лв., което е далече от сумата, посочена от синдиците - над 700 хил. лв.
Сред едрите вложители е бившият шеф на следствието в Кърджали Димитър Чорбаджийски, който има влогове от 131 193 лв. и 35 662 евро в КТБ. На 10 април 2014 г. - малко преди затварянето на КТБ, той напуска системата и декларира пред публичния регистър влогове от 52 000 лв., 33 300 евро и 11 000 лв. на съпругата му, както и налични 10 000 лв. Получил е и право на обезщетение до 20 брутни заплати, които не е ясно дали влизат в тази му декларация.
Наташа Бърнева от Върховната касационна прокуратура е притежавала влогове за около 300 хил. лв. общо в КТБ, които са декларирани пред Сметната палата. Не така стои въпросът със съпруга й, който е имал депозит в КТБ за близо 480 хил. лв. Разминаване има и в данните на бившия прокурор Роман Василев, който все пак декларираше, че е клиент на КТБ.
