Антикорупционният фонд (АКФ) изпрати молба до Административен съд – София град (АССГ) за налагане на наказание на четирима членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) и на други евентуално отговорни длъжностни лица от КОНПИ.
КОНПИ отказва за пореден път да разкрие решенията си
От АКФ са отправили молбата вчера, 24 юли. В нея се иска наказание за Антон Славчев, Антоанета Георгиева-Цонкова, Пламен Йоцов и Силвия Къдрева, които са част от комисията. Причината - пореднoто решение на КОНПИ, от 18 юли 2024 г., с което комисията незаконно отказва да изпълни окончателното решение на съда да разкрие всичките си решения за отнемане на незаконно придобито имущество.
АКФ от много време насам подават жалби, защото и преди да бъде разделена на две, антикорупционната комисия КПКОНПИ заобикаляше закона и криеше решенията за конфискация на имущество (пример от 2023 г. тук).
На 15 юли Върховният административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалба на КОНПИ по делото, инициирано и спечелено от Антикорупционния фонд още през 2022 година. Това трябваше да сложи край на период от две години, в който комисията прибягваше до поредица от процедурни трикове, за да избегне изпълнението на съдебното решение.
Още: Съдът задължи КОНПИ да предостави всички свои решения за отнемане на имущество
ВАС я задължи да предостави пълен достъп до решенията си в 14-дневен срок след влизането на съдебното решение в сила - нещо, което КОНПИ е била длъжна да направи още преди две години. Явно обаче хватките на КОНПИ продължават - двете седмици изминаха, а промяна няма.
Мотивите на КОНПИ са в разрез с решението на ВАС
„Считаме, че с неизпълнението на Решение № 6774/14.11.2022 г. на АССГ отговорните длъжностни лица на КОНПИ осъществяват неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Поради това считаме, че е налице основание за налагане на наказание за неизпълнение на актове на съда по реда на чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс“, коментира Лора Георгиева от правния екип на АКФ.
"Погазвайки решението на съда обаче, в края на миналата седмица КОНПИ за пореден път отказа да изпрати на АКФ текста на решенията си, тъй като според комисията те „съдържали лична информация“. Решението на комисията противоречи на ясното решение на съда, според което „става дума за обществена информация и не съществуват основания за отказване на достъп до нея".
„За пореден път КОНПИ си позволява да тълкува и прилага закона в разрез с окончателното съдебно решение, което е задължена да изпълни. Това е грубо погазване на принципите на върховенството на правото, поради което смятаме, че е необходимо наказание за длъжностните лица, които го допускат“, допълва Лора Георгиева.
Снимка: БГНЕС
Още: КПКОНПИ заобикаля закона и продължава да крие решенията си - АКФ с нова жалба
Пламен Георгиев и историята на делото
АКФ води дело срещу КПКОНПИ още от април 2022 г., като оттогава насам стана ясно, че комисията в нарушение на закона е обявила за служебна тайна всички свои решения за образуване на конфискационно производство. Решението е било взето през 2018 г. от тогавашния директор на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Георгиев подаде оставка през 2019 г. след скандала „Апартаментгейт“ , започнал с разкрития на АКФ и "Свободна Европа".
Заповедта на Георгиев скрива решенията в най-обемната сфера на дейност на КПКОНПИ, в която са заети най-голям брой нейни служители и за която се разходва най-голяма част от 30-милионния ѝ годишен бюджет.
Решенията са важни, защото именно чрез тях може да се изясни какви проверки са извършени от държавния орган, установените въз основа на тях факти, критериите и правните изводи, довели до образуване на съдебно дело, силно засягащо имуществената сфера на гражданите.
Още през ноември 2022 г. Административен съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ представляват обществена информация и е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето им. Съдът задължи комисията да предостави пълен достъп до тях в 14-дневен срок след влизането на съдебното решение в сила. Решението на съда тогава е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вместо да изпълни съдебното решение обаче, КПКОНПИ подаде иск то да бъде обявено за нищожно - в нарушение на закона комисията самоволно спря предоставянето на търсената от АКФ информация.
През март 2023 г. АССГ отхвърли иска на КПКОНПИ и отказа да обяви съдебното решение за нищожно. Според съда твърдението на комисията, че съдебното решение е „неразбираемо“, е напълно неоснователно.
Въпреки ясното решение на АССГ, през април 2023 г. КПКОНПИ отново прибегна до процедурни трикове, като обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд. По този начин разкриването на решенията за отнемане на имущество се забави с още една година.
В началото на юли 2024 г. Върховният административен съд потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството.
Произнасянето на ВАС беше окончателно и за КОНПИ не остана възможност за друго действие, освен да изпълни решението на съда.
„Колкото повече КОНПИ бави публикуването на тези решения, толкова повече се засилват съмненията, че ръководството ѝ се страхува от обществената реакция, когато те бъдат разкрити“, заяви директорът на АКФ Бойко Станкушев. „Грубото нарушение на закона от страна на КОНПИ ни мотивира да използваме всички налични средства, за да направим публична тази информация от висок обществен интерес".
Още: КПКОНПИ е оттеглила иска си за конфискация срещу Елена Йончева
