По повод убийството на Алексей Петров Георги Лозанов разговаря с Тихомир Безлов, анализатор от Центъра на изследването на демокрацията. Ето какво сподели Безлов:
Как ще коментирате убийството на Алексей Петров като "криминален стил"? Дали това беше поредният опит, дал най-накрая резултат след неуспешните атентати срещу него от 2002 и 2015? Или смятате, че е застрелян на съвсем нови основания?
Тихомир Безлов: Все още няма почти никаква официална информация, дори технически данни за вида на оръжието, с което е стреляно по Алексей Петров. Имаше различни журналистически съобщения в рамките на деня, които се оказаха неверни. До момента интерпретациите на убийството са и в двете посоки - както стари врагове, които не са успели през 2002 и 2015, така и нов мотив, за мен по-вероятен, свързан с влияние на Алексей Петров в ГЕРБ и ПП и ненадейната му публична поява след дългото му оттегляне.
Как си обяснявате, че вторият човек в държавата тогава - вътрешният министър Цветан Цветанов, загуби битката си с Алексей Петров. И то въпреки обвиненията в какво ли не - рекет, изнудвания, наркотици, търговия със сексуални услуги, търговия с влияние, пране на пари, данъчни измами, източване на ДДС…
Тихомир Безлов: Все пак да кажем, че успешните съдебни дела на държавата срещу известни фигури от ъндърграунда и злоупотребили олигарси за последните 33 години се броят на пръстите на едната ръка. А и Алексей Петров безспорно е нещо повече от фигура в криминалния свят. Той постигна своеобразната симбиоза на човек със силно влияние и в ъндърграунда, и в българските контраразузнавателни служби, и върху различни политически партии и политици. Не на последно място имаше значителен легален бизнес.
Доколко обаче си заслужава причините за убийството му да се търсят извън бизнеса - заради подозренията в политическото посредничество, намесата му в прокурорския скандал, или връзките му с тайните служби и преди, и след промените?
Тихомир Безлов: В рамките на няколко часа след убийството бяха сглобени различни обяснения. Най-интересните за мен са две, донякъде свързани. Първо - когато Алексей Петров се включи неочаквано в сблъсъка за смяна на главния прокурор след атентата срещу Иван Гешев и заяви, че той трябва да се оттегли, докато тече разследването за взрива и най-добре е въобще да подаде оставка. Петров сякаш пръв подсказа, че Гешев трябва да си отиде, за да се състави правителство. Вторият момент бе, че не отрече да посредничи между Кирил Петков и Бойко Борисов.
С това убийство можем ли да приемем, че си отиде последният от големите задкулисни "технолози" на ДС?
Тихомир Безлов: Мисля, че Алексей Петров е по-различна фигура в сравнение с типичните ДС кукловоди на прехода. Той започва като силов застраховател и постепенно оценява възможностите, които му дава работата като агент на контраразузнаването. По-скоро за мен Петров е фигура от постсъветския период на специалните служби, който активно ги използва като свой инструмент.
Основателни ли са вече изказаните предположения, че това е начало на гангстерска война? Въобще, как върви преразпределението на криминалната власт, откакто преразпределението на публичната власт започна да буксува?
Тихомир Безлов: Не мисля, че ще има гангстерска война. Като цяло лидерите на криминалния свят от прехода успяха да легализират своя бизнес и предпочитат от около десетина години да решават проблемите помежду си, избягвайки насилието. Криминалните пазари вече не са това, което бяха през 1990-те години или в началото на века до влизането на страната в Европейския съюз. Така че, въпреки политическото буксуване, като цяло не се забеляза някакво преразпределяне или възникване на значими нови криминални приходи.
Друг въпрос е, че, разбира се, убийство като това е лош сигнал за нашите европейски партньори.
Геополитическият сблъсък между Русия и Запада чувства ли се в подземния свят?
Тихомир Безлов: Моят институт участва в едно изследване на това как войната в Украйна влияе на балканския ъндърграунд. В рамките на една година никъде не бяха открити някакви значителни промени. Може би единственото изключение е каналджийският бизнес.
Източник: Дойче веле
