Използва ли прокуратурата извънредното положение за притеснително наказателно преследване?

С обявяване на извънредното положение на територията на страната, породено от необходимостта от ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2, се наблюдават някои притеснителни от гледна точка върховенството на правото проявления на конституционната функция на Прокуратурата на Република България (ПРБ) да осъществява наказателно преследване, т.е. да обвинява извършителите на престъпления.

Още: Антон Златанов: "Гранична полиция" е готова за Шенген

Още: Издирването на Николай от Конаре няма да спре, увери вътрешният министър

Като представители на неправителствения сектор с мисия да следим доколко държавните органи упражняват дадената им публична власт в обществен интерес, считаме, че следва да обърнем особено внимание на това обстоятелство поради няколко важни причини, които според нас говорят за наличие на сериозен риск от злоупотреба с властнически правомощия, посочва анализ на Антикорупционния фонд.

Ето какво притеснява организацията:

1) По действащата Конституция (КРБ) и законите на страната прокуратурата е пълен монополист върху функцията по наказателно преследване – само тя решава на кого, за какво, кога (или дали въобще) да повдигне обвинение за престъпленията от общ характер (които се преследват наказателно от държавата).

Още: Издирването на изчезналото дете от Конаре: Включи се и хеликоптер

Още: Заловиха сексуални стимуланти без документи на "Дунав мост 2“

2) Този монопол върху решенията, свързани с наказателното преследване, е съчетан с много ограничен по обхват институционален контрол. Последващ такъв върху основателността на обвинението се осъществява, разбира се, от съда. Налице са обаче редица неблагоприятни последици не само от правен, а често и от друг характер, които обвиненият гражданин търпи със самия факт на обвинението, което води до необходимост от действащи механизми за успешен контрол и върху упражняването на обвинителна функция сама по себе си, които фактически отсъстват на институционално ниво, дори и когато са формално разписани.

3) Удачна форма на такъв в държави с просперираща свобода на словото безспорно е медийният. Общото състояние на медийния сектор в България обаче не предполага масови прояви на журналистическа критичност към това как властимащите използват дадените им правомощия.

4) Изтъкнатите по-горе фактори се съчетават в условията на извънредно положение с осезаемото изоставане на заден план на най-важните държавни органи в една парламентарна република, стремяща се към върховенство на правото – парламент и съд. Обратно, институция с по дефиниция репресивни функции като прокуратурата има изключително силно публично присъствие.

5) Масово се повдигат обвинения по не добре познати дори за професионалистите текстове от Наказателния кодекс (НК), които са с исторически много ограничено приложение, а не са изследвани обстойно и в наказателноправната теория, което предполага потенциална опасност от произволни интерпретации на престъпните състави.

Още: Работник загина при тежък инцидент в „Мини Марица-Изток“

Още: Пети ден продължава търсенето на детето със Синдром на Даун

6) Успоредно с привличането им в качеството на обвиняеми за сравнително леко наказуеми престъпления, от които не са настъпили никакви обективно видими вреди, на публични личности без криминално минало се определят гаранции в петцифрени суми, които биват отменяни в резултат на съдебния контрол върху мярката за неотклонение.

7) Отделно от наказателното преследване в частност, в условията на извънредно положение прокуратурата фактически упражнява надзор в реално време върху действията на изпълнителната власт по справяне с кризата, макар и без да има такива правомощия (детайлно по този въпрос тук).

Обезпокоителните публично известни проявления на обвинителната функция на ПРБ в извънредното положение досега (вследствие на оповестяване от самите власти) могат да бъдат обособени в следните групи случаи:

Наказателно преследване на извършители на прояви, свързани с изразяване на мнение

Не може да бъде отречено под каквато и да е форма, че правото на свободно изразяване на мнение, прокламирано от чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и чл. 39 от КРБ, не е дерогирано по никакъв начин в условията на извънредно положение. Именно с такива мотиви и след подкрепено от парламента вето на президента в крайна сметка не беше криминализирано огласяването на невярна информация, свързана със заразна болест, каквато стъпка първоначално беше предложена с пакета законодателни промени, целящи да регулират извънредното положение.

Въпреки липсата на изричен законов текст обаче, широка популярност добиват случаи, при които граждани, в това число политици и общественици, са привлечени в качеството на обвиняеми от прокурори от различни прокуратури (т.е. не се касае за териториално ограничени в рамките на някой съдебен район единични прояви, а за тенденция на национално ниво) именно заради възприети като неверни публично изразени от тях критични или предупреждаващи обществото позиции за съществуващи проблеми при държавната реакция на кризата, или негативни прогнози.

Публичният дебат по въпроси от висок обществен интерес, какъвто безспорно представлява състоянието на държавата във време на пандемия, е особено силно защитен от ЕКЗПЧОС според дългогодишната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) (вж. например Решение от 26.02.2002г. по делото „Дичанд и други срещу Австрия“: „Съществуват малко възможности за ограничаване на политическа реч или дебати по въпроси от публичен интерес“). Изключително трудно е изработването на нормативно регулиран механизъм, по който да се санкционира със средствата на наказателното право разпространението на т.нар. „фалшиви новини“, доколкото би създало много голяма опасност от цензура под формата на привидна защита на обществения интерес. Това за пореден път идва да покаже, че държавната наказателна репресия не може да се яви адекватно решение на всеки проблем.

У нас обаче популярен в момента стана съставът на престъплението по чл. 326 от НК, който визира „предаването по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“, въпреки изричната забрана за прилагане във вреда на дееца на наказателния закон по аналогия или в резултат от разширително тълкуване. От самия цитиран текст е видно (а и никога не е прилаган в друг смисъл в макар и редките случаи на използването му), че той не визира разпространяването на всякаква невярна информация (особено пък когато „верността“ може да бъде доста субективно понятие поради различни трактовки и оценки на обективната действителност), а единствено на конкретни инцидентни призиви за реакция на потенциално бедствени ситуации, каквито обаче обективно не съществуват, но биха изисквали незабавна реакция, ако съществуваха. Например обаждания за поставени взривни устройства в сгради (най-често); сигнали, че някъде гори пожар или е станало наводнение; алармиране на спасителни служби или граждани, че в планината бедстват хора и трябва да бъдат спасявани и пр. (вж. Решение № 579 от 10.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1937/2013 г., I н. о.: К. в какво състояние и поради какви причини е отправил сигнали за поставени взривни устройства на различни места в П.). Текстът е изначално неприложим за прогнози от всякакво естество, колкото и апокалиптични или научно необосновани да са те, тъй като към момента на изричане на каквато и да е прогноза, обективно не е възможно да се прецени верността ѝ.

Ако този текст се прилагаше еднакво към всички предупреждаващи обществото мнения във връзка с различни аспекти на сегашната криза, то тогава под ударите на наказателния закон вече трябваше да са попаднали стотици публични личности, ежедневно изразяващи всякакви предизвикващи тревога позиции. Тъй като това не се случва, не остава друг извод освен този за някаква неясно по какви критерии избирателност при решенията кой точно изразител на добило популярност мнение да бъде обвинен.

Свободата на мнението, защитена от ЕКЗПЧОС и КРБ, не изключва и силно критичното отношение към представители на властта или предприемани от тях действия, можещо да се приеме дори като словесно агресивно. Границите на приемлива критика в демократичното общество са по-широки за държавните служители, отколкото за частните лица (вж. например Решение от 1.10.2013 г. на ЕСПЧ по делото „Чолаков срещу България“:  В конкретния случай жалбоподателят е осъден на задържане от десет дни за това, че изрекъл на публично място лозунгите "Всички са престъпници", "Прокурорът е мафиот", "Кметът е мафиот", "Политически проститутки" и "Политическа проститутска маса", а също и "други подобни изрази", насочени към органите на прокуратурата и полицията във Враца. Според Врачанския районен съд това са "неприлични изрази", които възлизат на "оскърбително отношение към органите на властта" (вж. § 15 по-горе). ЕСПЧ отбелязва, че изявленията на жалбоподателя са част от това, което изглежда е било опит от негова страна да допринесе за обществения дебат относно начина на управление на град Враца в навечерието на местните избори (вж. § 9 по-горе). Такива изявления, отнасящи се до въпроси от обществен интерес и поради това възлизащи на "изразяване на политическо мнение", изискват по принцип висока степен на защита по силата на чл. 10 (вж. Стийл и Морис срещу Обединеното кралство (Steel and Morris v. the United Kingdom), № 68416/01, § 88, ЕСПЧ 2005-II). Затова властите са длъжни да представят особено релевантни и достатъчни основания, за да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните законни цели).

В този смисъл, когато гражданите критикуват или отричат мерките на властта за справяне с кризата, като това е съпроводено със счупване на собствени телевизори например (очевидно в качеството им на проводници на омразната информация за отричаните мерки), обидни изрази към властимащи или призиви за мирен граждански протест срещу властта, това трудно може да съставлява каквото и да е престъпление. Това е така, защото компетентните държавни органи следва да могат да посочат достатъчни основания, по смисъла на практиката на ЕСПЧ, за пропорционалност на всяко наказателноправно ограничение на свободата на словото.

Примери:

Kaĸтo e извecтнo, нa 10 aпpил пpoф. C. бe oбвинeнa, зaдeтo cъc cвoи изявлeния cъбyдилa „нeocнoвaтeлнa тpeвoгa y гpaждaнитe във вpъзĸa c извънpeднoтo пoлoжeниe“ зapaди интepвютa, в ĸoитo пpeдyпpeди зa вepoятнocт oт нeдocтиг нa oпpeдeлeни лeĸapcтвa пo вpeмe нa пaндeмиятa и нeoбxoдимocттa oт гъвĸaвocт нa зaĸoнoдaтeлcтвoтo. Toвa, cпopeд Coфийcĸaтa paйoннa пpoĸypaтypa, e пpecтъплeниe пo чл. 326, aл. 1 oт Haĸaзaтeлния ĸoдeĸc (пpeдaвaнe нa нeвepни пoвиĸвaния или зaблyждaвaщи знaци зa пoмoщ, злoпoлyĸa или тpeвoгa). Зa oбвинeниeтo cъoбщи и пpoĸypopcĸият пpecцeнтъp. (повече подробности тук)

Софийската районна прокуратура (СРП) съобщи, че e повдигнала обвинение на "К.К., лидер на политическа партия", който е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са "пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите"…"Освен това лицето отправило заблуждаващи твърдения за липси на стоки от складовете на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" с думите: "Там има всичко по документи, а на практика няма нищо, всичко е ограбено, опоскано, изядено", уточниха разследващите. (повече подробности тук)

"Във Видин има 15 доказано заразени медици (лекари, сестри санитари, лаборанти) и 10 заразени граждани и пациенти. Видин беше след София по брой на заразени и брой на  медици с covid -19. Едно отделение е затворено, в две други са открити заразени лекари и персонал, има риск от затваряне на цялата болница", пише Г. От районната прокуратура във Видин обаче считат, че това е заблуждаваща информация. "В хода на разследването е установено, че противно на твърдяното, от 20.04.2020 г. е започнало тестуване за коронавирус на всички медицински лица в МБАЛ „Св.Петка“ - град Видин, която информация е била подробно разяснена на обвиняемия. Въпреки това, Г.Г. е изнесъл заблуждаващи твърдения в електронна медия" (повече подробности тук)

Районната прокуратура в Ямбол образува досъдебно производство срещу мъж, който демонстративно строши  телевизора си  и призова същото да направят и други граждани в знак на протест срещу мерките, наложени срещу разпространението на корона вирус. Клип в социалните мрежи показва как млад мъж троши телевизора си в района на ямболския общински пазар. Освен това той призовава и други да направят същото като знак на протест срещу мерките, които взема правителството и националния щаб срещу разпространението на коронавирус. Мъжът е задържан за срок от 24 часа, като срещу него е повдигнато обвинение за хулиганство. (повече подробности тук)

Двама мъже са задържани в Плевен за хулиганство срещу извънредните мерки. Това съобщиха от областната дирекция на МВР в Плевен. Пред жилищен блок в квартал "Дружба" 36-годишен и 43-годишен извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред - счупили телевизор с брадва, с ругатни по отношение на извънредните мерки, взети срещу Covid-19. Действията им са заснети с мобилен телефон и видеоклипът е публикуван в социална мрежа, като е станал достояние на неограничен брой хора.(повече подробности тук)

Наказателно преследване на извършители на прояви, свързани с нарушаване на мерките, взети с цел ограничаване разпространението на вируса

С промяната на чл. 355 от НК от законодателя беше криминализирано нарушаването освен на „наредба“ (в текста до момента, почти неприлаган в практиката), а и на „правила или мерки“, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората. С тази редакция на бланкетната (препращаща към други актове) наказателноправна норма се отвори много широка възможност за разнообразни тълкувания какво точно трябва да се разбира под „правила или мерки“, както и нарушаването на кои точно от множеството нововъзникнали, постоянно променящи се, често неясни и понякога дори взаимно противоречащи си указания на национално или местно ниво за дължимо поведение от гражданите в епидемичната обстановка би или не би следвало да е престъпление. Резултатите от това са налице с повдигнати обвинения из цялата страна за нарушаване на най-разнообразни противоепидемични мерки. Водените досъдебни производства с такъв предмет от началото на здравната криза вече са над хиляда.

В действителност няма никакво разграничаване между състава на административното нарушение по Закона за здравето, когато противоепидемичните мерки са въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция, и състава на престъплението по чл. 355 от НК (подробен анализ на този проблем е направен от адв. Силвия Петкова тук). Т.е. за абсолютно едно и също нещо един нарушител може да понесе административнонаказателна отговорност (няма да се третира като осъждан), където наказанието е глоба в разумен (след направената промяна) размер от триста до хиляда лева, а друг – наказателна (в свидетелството му за съдимост ще пише „осъждан“), с потенциална възможност да получи наказание лишаване от свобода до пет години и (кумулативно) глоба от десет до петдесет хиляди лева. Тук трябва да се отвори една малка скоба, че начинът, по който е формулиран съставът (без минимум на санкцията), вероятно издава негласно предложение към извършителите да се признават набързо за виновни без много да му мислят и да сключват споразумения на пробация при условията на чл. 55 от НК, за да избегнат определено по-лошите перспективи на лишаването от свобода (дори и условно) и евентуално голямата глоба, която при споразумение би могла и да отпадне.

По-големият проблем на този състав обаче е, че съвсем не би било лишено от логика твърдението, че осъждането по подобен текст на НК, който препраща към неограничен кръг постоянно променящи се неясни заповеди и всякакви други актове, би могло да противоречи на основен правен принцип какъвто е законоустановеността на престъплението (чл. 7 т. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 5 ал. 3 от КРБ, вж. Решение от 22.11.1995 г. на ЕСПЧ по делото „С. У. срещу Обединеното кралство“ /S. W. v. the United Kingdom/: „Разпоредбата на чл. 7 трябва да бъде тълкувана и прилагана по такъв начин, че да осигури ефективна защита срещу произволно наказателно преследване, осъждане и наказване. Чл. 7 не се свежда до забраната за ретроактивно прилагане на наказателния закон в ущърб на обвиняемия. Той съдържа също така, по-общо, принципа, че единствено законът може да квалифицира дадено деяние като престъпление и да предвиди наказание (nullum crimen, nulla poena sine lege) и принципа, че наказателното право не може да се тълкува разширително във вреда на обвиняемия, например по аналогия. От тези принципи следва, че едно престъпление трябва да бъде ясно определено в закона. Това изискване е изпълнено, когато индивидът може да узнае от формулировката на съответната разпоредба и, при нужда, с помощта на даденото от съдилищата тълкуване, кои действия или бездействия го правят наказателно отговорен. Не може да се счита, че чл. 7 от Конвенцията забранява постепенното избистряне на правилата за наказателната отговорност посредством съдебно тълкуване в конкретни случаи, при условие че крайният резултат е съвместим със същностните елементи на съответното престъпление и може да бъде предвиден.)

Много по-удачният подход би бил да се криминализира с ясен текст нарушаването на една или няколко противоепидемични мерки, когато това разкрива много по-висока степен на обществена опасност в сравнение с нарушаването на всички останали, т.е. оправдава ответна държавна реакция чрез наказателна репресия  - например когато заразено лице нарушава наложената му карантина (деяние, криминализирано в много европейски законодателства, за разлика от нарушаването на всякакви други забрани, които обикновено се наказват с разумни глоби по административен ред). Тогава опасността от разпространение на вируса е съвсем реална, а в другите случаи – по-скоро абстрактна. Би могло да се потърси и друго разрешение на законово ниво, като например въвеждане на изискване за системност на нарушенията.

Тъй като нищо от това така или иначе не е сторено от законодателя, поне прокуратурата би могла да намали щетите върху правовия ред като влезе в ролята си на защитник на законността. Главният прокурор би могъл да издаде методически указания (в точния смисъл на толкова коментирания напоследък чл. 126 ал. 2 от КРБ: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“) за някакви разумни граници на прилагане на този прекалено неясен и много широкообхватен законов текст, който сам по себе си дава много възможности за властнически произвол.

Примери:

Другото досъдебно производство се води за това, че около 13 ч. вчера, 25.03.2020 г., на ул. „Димитър Благоев“, в близост до входа на Многопрофилна болница за активно лечение в гр. Бобов дол, били нарушени противоепидемичните мерки, въведени по време на пандемия и извънредно положение. В заведение за бързо обслужване, управлявано от търговско дружество, се извършвала продажба на стоки и напитки до витрината в самото помещение, а не през гише. За тези престъпления Наказателният кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години и глоба в размер от десет до петдесет хиляди лева. Във всички случаи на констатирани нарушения на карантинните мерки, въведени срещу разпространението на коронавирусната инфекция и заразна болест по хората Covid-19, спрямо извършителите ще се прилагат разпоредбите на НК и НПК за търсене на наказателна отговорност. (повече подробности тук)

Ha 19.04.2020г., oĸoлo 09.30 чaca, в гp. Coфия, нa KΠΠ № 20, нa пътя Coфия-Бypгac, нa влизaнe в гp.Coфия в paйoнa нa Xaн „Бoгpoв“, нapyшил пpaвилa и мepĸи, ycтaнoвeни в paзпopeдбитe нa Зaпoвeд № PД-01-224/16.04.2020г. нa миниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo, издaдeни пpoтив paзпpocтpaнявaнeтo и пoявявaнeтo нa зapaзитeлнa /зapaзнa/ бoлecт пo xopaтa – тeжъĸ ocтъp pecпиpaтopeн cиндpoм ĸopoнaвиpyc, ĸaтo дeяниeтo e извъpшeнo пo вpeмe нa пaндeмия и извънpeднo пoлoжeниe, cвъpзaнo cъc cмъpтни cлyчaи, ĸaтo извънpeднoтo пoлoжeниe e oбявeнo c Peшeниe нa 13.03.2020г. нa Hapoднoтo cъбpaниe нa Peпyблиĸa Бългapия, a имeннo cлeд ĸaтo пoлицeйcĸи cлyжитeли ĸaзaли нa oбвиняeмия, чe нямa ocнoвaтeлнa пpичинa дa влeзe нa тepитopиятa нa гp. Coфия и cлeдвa дa ce въpнe в oбpaтнa пocoĸa, oбвиняeмият пoтeглил c yпpaвлявaнoтo oт нeгo мoтopнo пpeвoзнo cpeдcтвo и нaвлязъл нa тepитopиятa нa гp. Coфия, c ĸoeтo нapyшил paзпopeдбитe нa І.1 и І.2 нa Зaпoвeд PД-01-224/16.04.2020 г. нa миниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo – пpecтъплeниe пo чл.355, aл.2 вp. aл.1 oт HK. (повече подробности тук)

Обвиняемият С. Д. е извършил престъпление по чл. 355 ал. 2 вр. ал.1 от НК за това, че на 31 март 2020 г. в Пловдив е нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората - противоепидемиологични мерки, въведени на територията на България със заповед от 17 март 20202 г. /допълнена и изменена от 19, 26 и 30 март 2020 г./ на министъра на здравеопазването, издадена във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, като е допуснал и обслужвал клиенти във фитнес зала в Пловдив, въпреки че е следвало да преустанови посещенията в нея.(повече подробности тук)

Досъдебно производство за престъпление по чл. 355,ал.2 от Наказателния кодекс е започнато в полицейското управление във В. Търново срещу 52-годишен местен жител. При проверка в зала за обща физическа подготовка в областния град, е установено, че стопанинът на имота е допуснал в помещението клиент, с което е нарушил мерките за противодействие разпространението и появата на заразна болест (повече подробности тук)

Бързо производство за извършено престъпление по чл. 355 ал 2 от НК е започнато срещу 49-годишен мъж, който е нарушил въведените противоепидемични мерки в район "Южен" в Пловдив. Това съобщиха от пресцентъра на пловдивската полиция. И добавиха: "На 14 април в кафе-аперитив на улица "Тодор Александров" 46, стопанисвано от мъжа, е установена група от 10 лица, консумиращи алкохол по време на обявено извънредно положение. Мъжът е задържан в ареста на Първо РУ. Случаят е докладван на дежурен прокурор. (повече подробности тук)

При проверка на жена, във връзка с обявеното извънредно положение в страната, тя е представила декларация, в която е посочила, че причината за пътуването й към Горна Оряховица е работа. При извършена проверка на посоченото работно място е установено, че по график въпросния ден тя не би трябвало да е на смяна. Срещу нея е започнато бързо производство по чл. 355, ал.2 от НК. (повече подробности тук)

Наказателно преследване на извършители на прояви, свързани с продажба на стоки на „спекулативни“ цени

Макар и тезата, че такова престъпление изначално би могло да съществува в условия на пазарна икономика, да е трудно защитима от гледна точка на здравия разум, то не просто си съществува, но сега получи и нов квалифициран (по-тежко наказуем) състав – ако продажбата на „стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред“ е осъществена от продавача в условията на извънредно положение – чл. 225 ал. 6 вр. ал. 1 от НК.

Вероятно идеята на законодателя е била да скрепи с наказателноправна санкция продажбата на стоки на цени, отклоняващи се драстично от тези, на които същите стоки са се продавали преди извънредното положение, но това екстравагантно хрумване отпадна от окончателния вариант на регулиращия извънредното положение закон след приетото от парламента вето на президента върху първоначалния текст. Така че реално липсва някакъв „установен ред“ за определяне на таван на цените на стоките, който да бори „спекулата“.

Въпреки това обаче и тук, както и при разпространяването на невярна информация, се оповестява воденето на разследвания по визирания законов текст (основно с предмет продажба на предпазни маски в аптеки) в различни съдебни райони.

За разлика от другите описани по-горе престъпни състави, по този има малко повече достъпна практика на върховната съдебна инстанция, макар и от по-старо време, която дава ясна представа при какви обществени отношения се е прилагал (вж. например Решение № 88 от 15.VII.1990 г. по н. д. № 52/89 г., III н. о. ВС: „сделките между частни лица във връзка с покупко-продажбата на леки автомобили за периода от 8.X.1970 г. до 23.V.1986 г. се извършват по цени, определени по взаимно съгласие между продавача и купувача, но не по-високи от продажната държавна цена на съответната марка и модел нов лек автомобил; Решение № 444 от 13.IХ.1977 г. по н. д. № 405/77 г., I н. о. ВС: От данните по делото е установено, че подсъдимият, развивайки частностопанска дейност, като изграждал парни инсталации на частни лица, е вземал възнаграждение, по-голямо от определеното по нормативните актове“)

Примери:

До образуването на досъдебно производство се стига, след като няколко граждани на Тутракан подали сигнал, че управителят на местна аптека им продал маски за индивидуална защита по 6 лева за бройка. (още подробности тук)

Софийска районна прокуратура е образувала досъдебно производство за продажба в столична аптека на предпазни маски за лице на цена от 10 лева за брой.(още подробности тук)

В заключение трябва да посочим, че принципите на правовата държава категорично изключват прилагането на наказателна репресия без яснота, без предвидимост и избирателно, дори и когато положението е извънредно. Легитимната цел държавата да контролира изпълнението на заложените от нея мерки срещу разпространението на опасната зараза не може да оправдае всякакви средства за постигането й. Вероятността да ни се налага да живеем за още не кратък период от време с повече или по-малко мерки, ограничаващи досегашните ни представи за нормалност, е голяма.

Отнасяме се с разбиране към проблемите, породени и за правоприлагащите органи в тези тежки за всички ни времена, но и апелираме към представителите на институциите, медиите, неправителствените организации и гражданите да не се допуска превръщането в норма на нелегитимната държавна принуда, посочват още от организацията.

Автор: Андрей Янкулов (старши правен съветник на АКФ)