Главният прокурор Иван Гешев поиска Конституционният съд (КС) да "отмени" разпоредбата от Наказателния кодекс (НК) за т. нар. безделничество или паразитизъм, по която се подвеждат под отговорност проститутките и просяците, пише lex.bg.
Става въпрос за отдавна критикувания в съдебната практика чл. 329 от Наказателния кодекс (НК), който предвижда:
ал. 1 Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
ал. 2 Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
В искането си (пълния му текст вижте ТУК) Гешев заявява, че разпоредбата противоречи на правото на труд на гражданите и на принципа на правовата държава. Той припомня, че разпоредбата на чл. 329 НК е въведена през 1968 г., а след това изменена на два пъти – през 1975 г. и през 2004 г., като последната промяна се е ограничила само до това да предвиди в нея новото към онзи момент наказание "пробация".
„Конституцията от 1947 г., при действието на която е приет този текст на Наказателния кодекс, определя полагането на труд не само като право, но и като задължение на гражданите. Така според чл.73, ал. З „Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности. „
Същото разбиране е инкорпорирано и в Конституцията, приета през 1971 г.: „Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно със своите способности и квалификация. (чл.59, ал.1)“, напомня главният прокурор.
И подчертава, че в действащия ни основен закон от 1991 г., „в духа на модерните разбирания за обществото и за човека, трудът е обявен за фундаментално право“. Той е прогласен за такова и от ООН с Всеобщата декларация на правата на човека, и от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Затова Гешев заявява, че чл. 329 НК не съответства на Конституцията и на международните актове.
„Действително, диспозицията на чл.329, ал.1 НК предполага от обективна страна кумулативно наличие на бездействие (продължително неполагане на общественополезен труд при обективна възможност да се полага такъв) и на действие (получаване на нетрудови доходи по непозволен или неморален начин). Независимо от това, чл.329, ал. 1 НК е в конфликт с Основния закон, именно поради различното отношение към труда, прогласено в него, от една страна, и създаденото от разпоредбата задължение за лицата, получаващи доходи по непозволен или неморален начин да полагат обществено полезен труд, за да не осъществят състава на престъплението“, пише главният прокурор.
В искането си той изтъква, че възприемането на труда като задължение и единствен източник на доходи е функция на тоталитарната държава. „В настоящата КРБ, според чл. 4, ал. 1 от която България е правова държава, източниците на законни доходи на гражданите могат да бъдат най-различни, включително и нетрудови такива. Оценката на нравствена им страна не следва да има отношение към наказателноправната защита на съответните обществени отношения“.
Това твърди Гешев и подчертава, че чл. 329 НК е твърде остарял и несъответстващ на реалните обществено-икономически условия в страната. „Така например, от мотивите на съдилищата, постановили осъдителни актове (след 1989 г.) срещу лица по престъпните състави по ал. 1 и ал. 2 на чл. 329, е видно, че най-често срещаната причина за осъществяването им е тежкото материално състояние и безработица на извършителите“, се посочва в искането.
След това Иван Гешев се спира на принципа на правовата държава и напомня за този за законоустановеност на престъпленията, който означава, че никое лице не носи наказателна отговорност, освен ако при извършването му съответното деяние съставлява престъпление.
Главният прокурор обръща внимание и на противоречията в практиката по прилагането на чл. 329 НК – постановяват се както осъдителни актове, които се опират на Тълкувателно решение № 29 от 29 ноември 1984 г. ОСНК, така и оправдателни, в които се приема, че деянието е несъставомерно, а чл. 329 НК – противоконституционен.
В искането се посочва още един проблем: „Освен това, редакцията на нормата е твърде обща и позволява разширително тълкуване, недопустимо в наказателното право. Не може да не се изтъкне също така, че на основание на разглежданите разпоредби на НК се преследват крайно уязвими слоеве на обществото, като често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията им. Така на практика се създава двойствено отношение към жертвите, което се отразява негативно, както на резултатите от съответните наказателни производства, така и на усилията за предоставяне на законова закрила на тези лица по Закова за борба с трафика на хора, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване и др. В този смисъл може да се приеме, че нормата накърнява правната сигурност и е в конфликт с материалната справедливост, въздигната във висша ценност в Преамбюла на Конституцията и развита в разбирането на КС за правовата държава“.
За докладчик по делото е определена Таня Райковска.
