Кризата на демокрацията в Европа се задълбочава през 2024 г., a България е сред страните, в които изпълнителната власт активно и целенасочено подкопава принципите на върховенство на правото. Страната ни отбелязва влошаване в борбата с корупцията, механизмите за взаимен контрол и възпиране и влиянието на гражданския сектор. Има застой в съдебната система, свободата на медиите и защитата на човешките права. Това са част от изводите в шестото издание на Доклада за върховенството на правото, изготвен от Съюза за граждански свободи за Европа Liberties – гражанска организация, която защитава човешките права на всички в Европейския съюз.
Анализът е резултат от съвместната работа на 43 организации за правата на човека от 21 държави членки на ЕС. Частта за България в настоящия доклад се изготвя от Българския хелзинкски комитет (БХК) - в сътрудничество с Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) и журналиста Алексей Лазаров.
Още: Граждани обявиха голям успех по делото за инсинератора на Гайтански във Върбовка
Докладът се позовава на разследванията на АКФ „Вълкът на Върбовка“ (за инсинератора за боклуци на Румен Гайтански), „Властелините на пръстта“ (за незаконното изхвърляне на строителни отпадъци в София), разследванията за разширението на газохранилището „Чирен", както и на няколко издания на годишните мониторингови доклади на фонда за дейността на основните антикорупционни институции: Натиск от ДАНС заради разкрития за "Чирен": Говори уволненият одитор на "Булгартрансгаз" (ВИДЕО).
Снимка: БГНЕС
Основни акценти
Основните констатации на доклада, който е над 1000 страници, за България са:
● Съдебна система: Няма напредък в създаването на независим механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници, нито в промяната на състава на Висшия съдебен съвет. Въпреки законодателните инициативи, съдебната система остава нефункционална, а случаи на корупция сред високопоставени политици не водят до наказателна отговорност.
Още: "Осемте джуджета", скъпи имоти, натиск: Сарафов излезе чист от разследването на специалния прокурор
● Антикорупционна рамка: Антикорупционните институции се използват за атаки срещу политически и бизнес опоненти вместо за реална борба с корупцията. Разследвания, съдебни процеси и осъдителни присъди по случаи на корупция сред високите етажи на властта остават невъзможни в настоящата политическа среда.
Още: Бухалките - в действие? Антикорупционната комисия претърсва имоти на кмет от ДПС-Доган
● Медийна среда и свобода на медиите: Политическата нестабилност блокира регулаторните промени в медийния сектор, което води до застой. Миналогодишната препоръка на Съвета на Европа за осигуряване на прозрачност при разпределението на държавната реклама остава неизпълнена.
● Разделение на властите: Механизмите за взаимен контрол и възпиране и в трите власти са сериозно нарушени. Заради политически договорки множество длъжности в ключови институции остават незаети или се заемат от личности с изтекъл мандат.
Още: Депутатите трябва да изберат 96 души на ключови за държавата позиции
Снимка: БГНЕС
● Гражданско общество: Нов закон срещу „пропагандата и популяризирането на нетрадиционна сексуална ориентация“ де факто затруднява работата на множество уважавани граждански организации в училищна среда. Има опити и за прокарване на закон за регистрация на активни граждани като „чуждестранни агенти“ и ограничаване на застъпническата дейност на гражданския сектор.
Още: Депутатите пак гонят джендъри: Приеха закон от Путинова Русия за цензура на ЛГБТИ (СНИМКИ)
● Пренебрегване на задълженията по правата на човека и други системни проблеми, засягащи върховенството на правото: България не прилага ключови решения на Европейския съд по правата на човека поради липса на стабилна правна рамка, която да задължава институциите да ги изпълняват. Отсъстват и конкретни санкции за неизпълнение на съдебните решения.
Докладът на Liberties откроява и редица притеснителни тенденции в цяла Европа. Дори държави, които доскоро се смятат за стожери на демокрацията, проявяват авторитарни тенденции, а вялата употреба на инструментите на ЕС за защита на върховенството на правото не оказва съществено въздействие, показва анализът, чиито акценти цитираха от АКФ.
