Очаквам т.нар. Антикорупционен фонд да се извини на институцията Прокуратура на Република България. Това написа в официалния си профил в Twitter главният прокурор Иван Гешев в късния следобед на 8 юли.
Днес, 9 юли, неправителствената организация де факто отговори, но не се извини. Вместо това, Антикорупционният фонд (АКФ) зададе задочно няколко въпроса към държавното обвинение, на които счита, че още няма отговор. Става въпрос за журналистическото разследване на АКФ "Осемте джуджета", което разказва историята на Илия Златанов, създател на най-голямата компания за производство на асансьори в България "Изамет". Досега са излезли две от общо три части от материала – вижте първата ТУК и втората ТУК!
АКФ коментира специализираната акция в дома на Златанов от 7 юли. "Претърсването и изземването е проведено в рамките на същото досъдебно производство, което се визира от Златанов в неговите изявления пред АКФ. Според цитираното съобщение от имота на Златанов на 7 юли са иззети веществени доказателства, за част от които - монети от жълт метал, се казва, че "съвпадат с върнатите на същото лице с постановления на прокурори при СП по-рано през годината по същото дело".
"Нека припомним накратко: относно тези монети Златанов твърди във филма, че е получил от бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров и неговата съпруга Любена Петрова предложение за съдействие за предаването им на него посредством документи, удостоверяващи произхода им. Златанов директно заявява, че тези документи са били неистински и никога преди това не ги е виждал. Той казва, че е подписал приемателно-предавателни протоколи за монетите на стойност над 4 милиона лева, но никога реално не ги е получил, а същите са били взети от самата Любена Петрова на паркинга на СП. За един от свидетелите по въпросните протоколи при проверка установихме, че същото лице е била в управителния орган на гражданското сдружение на Петрова "План Б", продължава АКФ.
Въпросите на АКФ са следните:
"На първо място, публикуваното съобщение (бел. ред. – на Специализираната прокуратура) поражда въпроса как в рамките на разследване, инициирано по сигнал на Златанов и касаещо неправомерни действия срещу самия него, се извършва изземване от негов собствен имот на вещи, за които се твърди, че са владени от него? Същевременно от формална страна разрешението за претърсване е не срещу Илия Златанов, а срещу дъщеря му Пролетина, но въпреки това този факт не се обявява публично от вчерашните публикации", твърди АКФ и прилага протокол за претърсването, за който казва, че е автентичен. И продължава:
"Какво казва НПК: Принудителното процесуално-следствено действие "претърсване", ако е извършено срещу Илия Златанов с изземване на негови вещи, според чл. 219, ал. 2 от НПК би следвало да го превърне в обвиняем по това досъдебно производство, по което той вече е придобил качеството на пострадал в по-ранен момент. Разследването по делото е водено за множество престъпления, сред които и изнудване и опит за документна измама, осъществени спрямо Илия Златанов. Упражняването едновременно на права на обвиняем и пострадал в едно и също наказателно производство обаче е недопустимо според чл. 74, ал. 3 от НПК.
На второ място, неясно е защо действието по разследване е проведено именно от Специализираната прокуратура в рамките на същото наказателно производство, след като самият Златанов, който има процесуалното качество на пострадал и свидетел по делото, прави подробни, макар и извънпроцесуални, изявления за неправомерни действия на СП по производството, нарича я „специализирана престъпна група“, изнасяйки дори самоуличаващи го обстоятелства? Повече от логично би било в подобна ситуация друга структура на ПРБ да извърши обявеното от ПРБ като принудително процесуално-следствено действие срещу Златанов в хода на друго разследване, като мотивира искането си до съда да разреши претърсването с реалната нужда да търси именно вещи на Златанов и защити тази цел. Самото провеждане на действието по начина, по който е проведено, би могло изначално да го опорочи за нуждите на наказателния процес.
На трето място, публикуваният запис от охранителна камера в имота, заснела сцените преди същинското претърсване, поражда основателни съмнения за това, че първоначално в имота са влезли единствено служители на МВР без присъствието на каквито и да е други лица. Изводите от това са ясни и за неюристи.
На четвърто място, според протокола от изземването на 7 юли, намереното количество монети, описани като от жълт метал, е многократно по-малко, тоест само една минимална част от количествата злато, предадени по молба на Златанов с постановления на СП по-рано през годината, макар и от съобщението на СП от 8 юли да остава впечатлението, че количествата съвпадат. Самото разпореждане със златните монети в рамките на същото досъдебно производство поражда много въпроси, на които до момента няма отговор.
Вещите са първоначално иззети през юли 2019 г. от фактическата власт не на Илия Златанов, а основно на сина му Явор и частично на бившата му съпруга. За същите вещи Явор Златанов към момента твърди, че са негови и може да удостовери това с документи за някои от монетите. Дори и да не е заявил тези обстоятелства изрично в рамките на досъдебното производство, от единствения факт, че вещите са се намирали у него, би следвало да се презюмират претенциите му към тях, така както се предполага до доказване на противното, че този, който държи някаква вещ, я държи именно за себе си (чл. 69 от Закона за собствеността). Горното води до заключение за разпореждане с вещите в полза на Илия Златанов при условията на насрещни претенции на две различни лица за тях. При наличието на неизяснени обстоятелства около претенциите върху веществените доказателства прокурорът не би следвало въобще да се произнася, разпореждайки връщането им, тъй като не е компетентен да решава правни спорове в интерес на една от спорещите страни (чл. 113 от НПК). Отделно от това, принципно НПК допуска връщане на веществени доказателства само на правоимащите лица, от които са иззети, а в случая са предадени на друго лице, макар и претендиращо да е правоимащо (чл. 111, ал. 2 от НПК). Не са известни твърдения на Илия Златанов по делото, че златните монети са предмет на извършено срещу него престъпление, т.е. в резултат на противоправно поведение на Явор Златанов спрямо Илия да са се озовали във фактическата власт на Явор. Следователно на още по-силно основание преди разпореждането е трябвало да бъде поставен въпросът: защо, ако вещите действително са на Илия, се намират у Явор, с когото Илия е в конфликт?
На пето място, от съобщението на СП не става ясно нито от колко лица се е ползвал въпросният имот, който е претърсен на 7 юли, нито обитава ли се понастоящем от Илия Златанов. Ако не, тъй като нашата информация е, че от месеци той се намира в чужбина, то не е оповестено изяснено ли е откога не живее там.
На шесто място, до момента не са оповестени никакви действия и спрямо други от замесените във филма лица - става ясно, че единственото обстоятелство, което е целено да бъде проверено към днешна дата, е дали Илия Златанов всъщност е получил златото от СП, което той отрича и казва, че е фактически взето от Любена Петрова, макар и документално нещата да са били оформени другояче. Не е видно да се обръща каквото и да е внимание на всички други негови твърдения за неправомерно влияние върху институциите и техни незаконни действия.
За нас изнесената от СП информация има една видима цел - да дискредитира цялостно изявленията на Златанов и на филма, като се фокусира върху една малка част от тях, които се представят като неистина. Затова настояваме за отговор на тези шест важни въпроса. И не само на тях. Ние не приемаме всички твърдения на Илия Златанов априори за истинни, поради което и не акцентираме върху всички обстоятелства, за които той разказва, а се концентрираме върху другите съществени въпроси, които филмът повдига, и които продължават да са без отговор:
1. Как се обяснява светкавичното действие на СП по казуса "Изамет" след двегодишна неползотворна работа по подадените първоначално сигнали и жалби, и как тя корелира с документираното задължаване на сигналоподателя Златанов към съпругата на бившия следовател Петров по запис на заповед за близо 3 милиона лева?
2. Не е ли това всъщност платената цена за корупционната "услуга", за която се говори във филма, и не е ли това централното обстоятелство, подлежащо на изясняване? Проверени ли са обстоятелствата около всички произнасяния на прокурори от СП във връзка с разпореждането с веществени доказателства на много голяма стойност в рамките на досъдебното производство?
3. Проверени ли са твърденията как физически е станало предаването на въпросните веществени доказателства на голяма стойност на паркинга на специализираната прокуратура в късните часове?
4. Проверени ли са твърденията за оказана спрямо Илия Златанов принуда да прехвърли дялове от дружествата си на номинални стойности от 5000 лева в болнично заведение? Това са публични сгради и движението на лица в и около тях би следвало да се документира и записва".
От АКФ смятат, че досега прокуратурата избирателно изнася факти и действа спорно.
Още:
