Една много притеснителна тенденция във връзка с глобалното затопляне продължава – всяка от последните 10 години се нарежда сред 10-те най-топли в историята, като 2024 г. засега е кулминацията. Тя е била и най-горещата в Европа до момента. Това е континентът с най-бързи темпове на затопляне и последиците от промяната на климата тук са очевидни. През изминалата година са били отчетени рекордни температури в централните, източните и югоизточните райони, което означава, че ефектът за България също е осезаем.
Силни бури и наводнения в Европа са отнели живота на най-малко 335 души, а поне 413 000 са засегнатите. През годината се е наблюдавал и поразителен контраст между Източна и Западна Европа – изключително сухи и често рекордно топли климатични условия на изток и топли, но влажни условия на запад.
Това са основните изводи от доклада „Състояние на климата в Европа през 2024 г.“ (ESOTC 2024), публикуван на 15 април 2025 г. от Службата за климатични промени „Коперник“ (C3S) и Световната метеорологична организация (WMO).
Д-р Фридерике Ото, старша преподавателка в Центъра за политика в областта на околната среда в Imperial College в Лондон, смята, че докладът разкрива болката, която населението на Европа вече изпитва от екстремните метеорологични условия. "Смятате, че затоплянето с 1,3°C е безопасно? (...) Но сме на път да достигнем 3°C до 2100 г. Достатъчно е да си припомните наводненията в Испания, пожарите в Португалия или летните горещини през миналата година, за да разберете колко опустошително би било това ниво на затопляне".
"В условията на нестабилна световна икономика е откровено безумно да продължаваме да разчитаме на внос на изкопаеми горива - основната причина за изменението на климата, когато възобновяемата енергия предлага по-евтина и по-чиста алтернатива", смята тя.
Снимка: наводненията във Валенсия, Getty Images
Още: София диша още повече от отровния азотен диоксид, ситуацията за децата е тревожна
Рекордно висока температура на морската вода и мащабни наводнения
През 2024 г. са били отчетени рекордно високи годишни температури в почти половината от Европа. Температурата на морската повърхност е била най-високата в историята - с 0,7 °C над средната стойност, а за Средиземно море - с 1,2 °C над средната стойност.
Още: AI и климатичните промени. За метеорологията на бъдещето говори експертът Христо Чипилски
Д-р Гейр Отерсен от Института за морски изследвания в Норвегия е особено загрижен, че температурата на европейския океан продължава да се повишава - и то повече, отколкото в световен мащаб. Той акцентира върху морските топлинни вълни, които са проблем за морските обитатели. "Опасяваме се, че с изменението на климата подобни температури ще станат новото нормално явление, а морските горещини - по-чести и по-интензивни, което ще има пагубно въздействие върху производството на важни храни. Сега не е моментът да засилваме допълнително глобалното затопляне, като възкресяваме исторически важни, но остарели дейности по добив на въглища", смята той.
В Западна Европа е отбелязана една от десетте най-влажни години от 1950 г. насам - откакто се изготвят анализи. Континентът като цяло преживя най-големите наводнения от 2013 г. насам, като най-сериозни бяха в Испания и в Централна Европа през есента. На Пиренеите те отнеха живота на най-малко 232 души, включително 224 в региона на Валенсия. Бурята "Борис" взе още жертви в Полша, Чехия, Австрия, Румъния, Германия, Италия.
В почти една трета от речната мрежа на Европа - 30% - се наблюдаваха наводнения, които надхвърлиха считания за "висок" праг. При 12% от реките е надминат и "сериозния" праг.
Графика: аномалиите при реките, Copernicus Climate Change Service
"Този доклад установи, че щетите от бури и наводнения в Европа през 2024 г. ще струват най-малко 18 млрд. евро. Всяка година на европейските държави им се налага да бъркат все по-дълбоко в джобовете си, за да реагират на метеорологичните бедствия", изчислява д-р Бен Кларк, научен сътрудник по екстремни метеорологични условия и климатични промени в Imperial College в Лондон. Бездействието има висока цена, смята той и съветва: "Намаляването на емисиите и инвестирането в адаптиране към климата ще спаси човешки животи и ще защити икономиките".
Още: Какво е устойчив начин на живот и как с него пазим Земята? (ВИДЕО)
Екстремни горещини
Броят на дните със „силни", „много силни" и „екстремни" горещини е вторият най-висок в историята. 60% от Европа е станала свидетел на повече дни със силни горещини от нормалното. Дните с т.нар. "топлинен стрес" и тропическите нощи се увеличават. В Югоизточна Европа е отчетен рекорд и при двете. Това може да доведе до стрес за организма, който се влияе не само от температурата, но и от други фактори на околната среда като вятър и влажност.
"Наблюдавахме най-дългата гореща вълна в Югоизточна Европа", споделя Карло Буонтемпо, директорът на службата за климатични промени "Коперник". Става въпрос за период от 13 последователни дни през юли 2024 г. Били са засегнати 55% от територията на Югоизточна Европа.
Що се отнася до България, по-рано стана ясно, че 2024 г. е била най-топлата от поне 1930 г. насам - със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми.
Още: Страни - жертви на климата: България е в топ 10. Защо демографията ни прави уязвими?
Площта на европейската земя, на която са наблюдавани по-малко от три месеца (90 дни) с мразовити дни, е най-голямата в историята - около 69%. За справка - средната стойност е 50%. Рекордно нисък е бил броят на дните със силни застудявания.
Снимка: iStock
Топенето на ледниците
Друг притеснителен факт е топенето на ледниците - във всички европейски региони тук се наблюдават загуби. Централна Европа, където се намират Алпите, е един от регионите в света, където ледниците се топят най-бързо.
Ледниците в Скандинавия и Свалбард (известен и с нидерландското си име Шпицберген) са отбелязали най-високите си темпове на загуба на маса в историята - съответно дебелина от 1,8 метра и 2,7 метра.
Миналата година е била третата най-топла в историята на Арктика като цяло и четвъртата най-топла за арктическата суша. За трето поредно лято средната температура в Шпицберген е достигнала нов рекорден връх. През последните десетилетия този район е едно от най-бързо затоплящите се места на Земята.
ООН обяви 2025 г. за Международна година на опазването на ледниците.
Още: "Чешмите в България": Проектът, който казва "да" на хубавата питейна вода и "не" на пластмасата
Горските пожари
Твърди се, че около 42 000 души са били засегнати от горските пожари в Европа миналата година.
През септември 2024 г. пожарите в Португалия изпепелиха около 110 000 хектара за една седмица, което е около една четвърт от общата годишна площ на опожарените земи в Европа.
Рекорд при възобновяемата енергия
Делът на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на континента е достигнал рекордно високо ниво през 2024 г. - 45%. Това е с два процентни пункта повече от предишното върхово постижение, отчетено през 2023 г.
Всичко това отразява усилията на Европа за декарбонизация на енергийната система. Броят на държавите от ЕС, в които възобновяемите енергийни източници произвеждат повече електроенергия, отколкото изкопаемите горива, почти се е удвоил от 2019 г. насам, като е нараснал от 12 на 20.
"Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и последиците от това под формата на горещи вълни, наводнения, суши и горски пожари вече причиняват големи страдания и загуби. Това прави още по-наложително да се откажем от изкопаемите горива възможно най-бързо. Нарастващият дял на възобновяемите енергийни източници, който сега е 45% от нашата електроенергия, е окуражаващ и е от решаващо значение за нашето бъдеще да се противопоставим на недалновидните интереси на лобитата на изкопаемите горива и да изпълним европейските цели за климата без никакво забавяне", казва проф. Щефан Рамсторф от Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам, Германия.
Графика: делът на възобновяемата енергия в енергийния микс, Copernicus Climate Change Service
Още: Звучите модерно, но заблуждавате: "Грийнпийс" изнесе урок на кабинета какво е енергийна общност
Половината европейски градове вече имат специални планове
51% от европейските градове са приели специални планове за адаптиране към климата, което е доста окуражаващ напредък спрямо 2018 г. Тогава процентът е бил двойно по-нисък - 26 на сто. В доклада се подчертава, че непрекъснатите усилия в тази посока ще отключат още по-голям потенциал за ефективно адаптиране към климатичните предизвикателства.
Още: За да няма населени места без вода - какво ще направят общините: Говори Силвия Георгиева (ВИДЕО)
Контрастът между Източна и Западна Европа
През 2024 г. хората, живеещи в различни части на Европа, са станали свидетели на много различен климат - с ясно изразен контраст между изток и запад. В Източна Европа условията са били сухи, слънчеви и изключително топли, а в Западна - по-малко топли, с повече влажност и облаци. Тази разлика се проявява в много климатични променливи - например температура, валежи, почвена влага, облачност, продължителност на слънчевото греене, слънчева радиация и потенциал за производство на слънчева енергия.
Вследствие на това контрастът се е отразил и по отношение на европейската речна мрежа, с широко разпространени по-високи от средните речни потоци в Западна Европа и по-ниски от средните в Източна Европа.
"Екстремните горещини вече са сериозна, но недостатъчно отчитана заплаха за човешкия живот", смята д-р Том Матюс от King's College в Лондон. "Условията през 2024 г. вероятно са отнели живота на много повече хора, отколкото ще бъдат официално регистрирани. Тъй като глобалните температури се покачват, подобни епизоди на екстремни горещини ще се засилват и ще стават по-чести. Затова години като 2024 г. в най-засегнатите региони могат да послужат като предварителен поглед към това, което ни очаква, и следва да се използват за подпомагане на разработването на планове за по-добро справяне с опасността от екстремни горещини".
Още: Станции в градинки вместо до шосето: Крие ли се колко мръсен е въздухът в София?
