Оста на въртене и плоскостта на орбитата на Луната са леко наклонени спрямо еклиптиката – плоскостта на орбитата на Земята около Слънцето. Причината е, че в далечното минало покрай нея са прелитали големи протопланетни тела, паднали на Земята и подарили на планетата злато и други благородни метали, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.
Една от главните загадки на Луната днес се явява това, защо нейната ос на въртене е наклонена спрямо плоскостта на земната орбита с около 5 градуса. Изчисленията показват, че в миналото тя е била наклонена още повече – с 10 градуса.
Това е невъзможно да се обясни с помощта на съвременните планетологични теории – ако Луната наистина се е родила в сблъсък между "зародиш" на планета и Земята, то тогава ъгълът на наклона на нейната ос и трябвало да е 10 пъти по-малък, тоест 1 градус.
Каве Пахлеван и Алесандро Морибдели от университета на Лазурния бряг в Ница (Франция) са изяснили как може да се е случило това, и пътьом открили обяснение на възникването на запасите злато на Земята, като създали компютърен модел на еволюцията на Земята и Луната.
Смята се, че по време на формирането на Земята "тежките" елементи – желязо, платина, злато и други благородни метали – са "потънали" в мантията на планетата и са образували твърдо метално ядро. От друга страна, в земната кора и в горните слоеве на мантията тези елементи са значително повече, отколкото предсказва теорията на зараждането на планетата.
Обяснението на повечето учени е, че големи астероиди, бомбардиращи повърхността на Земята след формирането на ядрото, са оставили върху повърхността на кората и мантията следи от злато и други тежки метали. Ако това е било така, възниква въпросът, как такива астероиди са могли да прелетят покрай Луната и да не оставят върху нея значително повече кратери, отколкото се виждат днес на нейната повърхност.
Пахлеван и Морбидели смятат, че това може да е свързано с факта, че Земята е бомбардирана не от голямо количество достатъчно малки астероиди, а от малък брой големи протопланетни тела, съпоставими по размери с Луната.
Учените проверили тази идея с помощта на суперкомпютър. Както се оказало, подобен сценарий е възможен и освен това той помага да се разреши загадката на наклона на оста на въртете на Луната.
Изчисленията показват, че такива протопланети ще падат на повърхността на Земята далеч не веднага – след сближаване със системата Земя-Луна те трябва да прекарат десетки хиляди години, като се сближават все по-тясно със Земята.
Тези сближавания много съществено ще влияят на положението на Луната на орбита, карайки я да се движи "нагоре" или "надолу" спрямо плоскостта на екватора на Земята, където преди се е намирала нашата спътница, и да се движи по орбита, наклонена под голям ъгъл към плоскостта на еклиптиката.
С времето, след няколко подобни сближавания и сблъсъци, Луната постепенно се е върнала на своето място, но вече с наклонена ос на въртене.
В резултат на това са се случили две неща – Земята е получила своите запаси от злато, а Луната се е изместила по такъв начин, че пълните слънчеви затъмнения протичат днес не на всеки 30 дни, а значително по-рядко, заключават учените, цитирани от РИА Новости.
