Изследователи от Университета в Пенсилвания (САЩ) са се приближили към разгадаването на 300-годишна мистерия на Слънцето. Тя се състои във факта, че от средата на 1600-те до началото на 1700-те години се прекратил цикълът на слънчевите петна на повърхността на звездата.
Сега американските астрономи са идентифицирали една от най-близките до Слънцето звезди, на която цикълът на слънчевите петна също е спрял. Внимателното проучване на този обект ще помогне да се обяснят причините за аналогичния необичаен период, случил се на Слънцето. Статия за това е публикувана в The Astronomical Journal.
Количеството слънчеви петна намалява и се увеличава по време на 11-годишния слънчев цикъл цикъл, но преди около 300 години е регистрирано дълго отсъствие на петна върху звездата, продължило 70 години. Причината за тази аномалия, наречена минимум на Маундер, вълнува учените от много години.
Сега звездата HD 166620, която има 17-годишен цикъл, също е влязла в дълъг период на ниска активност и не показва никакви признаци на петна от 2003 г., казват изследователите. Продължаващите наблюдения на тази звезда трябва да обяснят какво се е случило със Слънцето по време на минимума на Маундер, както и да дадат представа за източниците на магнитната активност на звездата, която влияе върху жизнеспособността на спътниците, глобалните комуникации и климата на Земята.
„Все още не знаем какво е довело до минимума на Маундер и затова в търсене на отговор се обърнахме към други звезди, подобни на Слънцето - обяснява Анна Баум, водещ автор на статията. - Намерихме звезда, която според нас сега е в състояние, наподобяващо минимума на Маундер. Ще бъде много интересно да продължим да я наблюдаваме през този минимум и да се надяваме, че когато излезе от него, ще получим нова информация за причините за намалената активност на Слънцето преди 300 години.”
Слънцето е имало пръстени като Сатурн
Общо по време на това изследване са изучени данни за активността на 59 близки звезди за 50-60 години, събрани от няколко обсерватории. Изследователите са съставили база данни за всички тези звезди, която също трябва да помогне за обяснението на вариациите на слънчевите петна. По време на тази работа бяха положени значителни усилия за стандартизиране на измерванията от различни телескопи, за да могат да се сравняват директно и да се проверяват данните от наблюденията.
По-рано този месец учени Националния център за атмосферни изследвания (NCAR) в Боулдър заявиха, че короналните примки на Слънцето може да са оптична илюзия. Короналните примки са високотемпературни фонтани от плазмени нишки, за които учените отдавна вярват, че съществуват в атмосферата на Слънцето. Такива примки могат да се видят в ултравиолетова светлина, а с просто око – само по време на пълно слънчево затъмнение със съответния филтър.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Ледена епоха? Слънчевият вятър не духа в посока на затоплянето
